Мариана Тинчева-Еклесия - Сън срещу събота

Отзив на Врачанския митрополит Калиник върху романа на Мариана Тинчева „Сън срещу събота“
Съчинението възпроизвежда със силата на белетристичното изкуство живота на заслужилата възрожденска учителка Анастасия Димитрова, отворила през 1841 г. първото българско светско девическо училище в килията на църквата „Св. Николай“ в Плевен. И което е особено литературно достойнство — подчертава се, че след половинвековна педагогическа дейност тя завършва живота си като монахиня в Йерусалим. Това е свидетелство за възвишения й духовен образ. Романизованата биография е свързана с благородната осанка на Врачанския епископ Агапий. Духовна и книжовна просвета за девойките на милия ни народ — ето доминантата в повествованието.
Книгата е умело писателски изваяна като увлекателно и въодушевяващо историческо четиво. Авторката е ползувала твърде много книжовни, летописни и исторически извори. Това говори за автентичност и за писателска зрялост. Стилът е плавен, с усет за изящество на литературната фраза, диалог и пояснителни бележки. Чете се с увлечение и лекота. Липсата на архиви при отделни епизоди е изпълнена от богато творческо въображение. Политическата, църковната и битовата атмосфера от епохата на Българското възраждане е възпроизведена автентично, достоверно. Привлечена е като градиво запазената кореспонденция на Врачанския епископ Агапий. Всичко в романа звучи като отломка от една съпреживяна недавнашна история.
Изказвам лична благодарност към наистина от Бога надарената писателка г-жа М. Тинчева, освещавам литературното й дело и я благославям за понататъшни творчески успехи на книжовно-родолюбивото дело.
Намирам, че романът би бил за нашата средношколска младеж, за интелигенцията и широките кръгове твърде полезен, защото предлага богата галерия от силни образи на възрожденски българи и българки. Той заслужава да получи масово разпространение по училища, читалища и центрове за патриотично възпитание. Тук могат да се включат тъй също църкви, манастири, православни движения, братства и книжарници с религиозна литература. Така този исторически роман ще изпълни своята мисия — да достигне до българския читател, да сгрее сърцето му, за да благоговее пред възрожденската святост на духа!
Юли–август 1991 г. сп. „Духовно възраждане“ кн. 10, Враца