Джанел Тейлър - Среднощни тайни

Стив бе привикнал едновременно да говори и върши няколко различни неща, така че вече бе разбрал, че красавицата го разглежда внимателно и отново не слуша. Почти бе готов да й направи забележка, но усети че вниманието й му е приятно. Щеше да бъде изненадан, ако тя издържи подготвителния период: най-вероятно до два дни ще моли баща си да останат в цивилизованата Савана. Без съмнение Ана е била разглезена, нафукана и богата южнячка, преди Северът да предизвика Юга и по всичко изглежда, че войната малко я бе променила. От кратките си наблюдения Чарлз Ейвъри не му бе заприличал на онези южняшки пораженци, които бързаха да се слеят със северняците. Той самият никога нямаше да забрави или прости онова, които янките му бяха сторили в един затвор, след като го плениха при Шайлох. Сигурно трябва да е бил глупак, че се захвана с тази война, която въобще не го интересуваше.

Но предстоящата мисия не беше като нищо друго. Да разкриеш хитреца или тайната група, която използваше кервана като маскировка, за да прехвърля откраднати скъпоценности на определен човек на Запад, не беше никак безинтересно, по-лошо бе, че се налагаше да мами всичките тези чудесни хора. Но така повеляваха заповедите му. По един или друг начин той трябваше да разкрие заговора и да спре доставката преди да е стигнала местоназначението си. Не бива да позволява пратката да бъде заменена за оръжие и амуниции за Червената магнолия — банда в Невидимата империя, страховитите Ку-клукс-клан — които щяха да ги използват за злокобните си планове. Водачът на тайната група бе изключително хитър. Той знаеше че скъпоценните камъни за разлика от златните кюлчета няма да предизвикват дълбоки следи от колелата и че камъните могат да бъдат скрити на много и различни места във фургона и багажа. Негова задача бе да открие тайника на съкровището и да залови престъпниците.

За да отвлече мислите си от мис Ана Ейвъри, Стив се загледа в нежната червенокоса Ръби Емерсън, която поглъщаше всяка произнесена от него дума. Млада майка на две бебета, едното от които само на няколко месеца, а другото — на малко повече от година — тя очевидно щеше да срещне затруднения по време на предстоящата подготовка. Но в очите й се таеше решителност. Това му харесваше и будеше уважението му, а малко бяха онези хора, които можеха да предизвикат в него подобни чувства. Готов бе да стори каквото е необходимо, за да опознае час по-скоро тези хора и да приключи мисията си и да се заеме със следващото предизвикателство.

Вниманието на Джини бе привлечено от пронизителен детски плач, но в този момент водачът застана пред нея и произнесе заетото от приятелката й име с рязък глас. Изненадана, тя подскочи и вдигна очи към навъсеното му лице.

— Мис Ейвъри, ако не слушате, нищо няма да научите — произнесе той с глас, който целеше да я стресне и сплаши.

Непривикнала с новото си име, тя не съумя да реагира веднага. Не обичаше да й се карат като на непослушно дете. Двамата размениха предизвикателни погледи за миг, а сетне мислите й се проясниха.

— Съжалявам, мистър Кар, но чух детски вик. Погледнах, за да се уверя че всичко е наред.

— Децата викат дори когато си играят, мис Ейвъри, а и предполагам, че бащите им ги наглеждат, както бе уговорено.

— Да, сър — кимна тя, за да приключи разговора. Останалите жени ги гледаха мълчаливо. Джини реши, че в добавка водачът е арогантен, груб и недодялан.

Сякаш прочел мрачните й мисли, той добави:

— Защо не ми помогнете, за да покажа как се смазват осите? Така поне умът ви ще е там, където трябва да бъде.

— С удоволствие — отвърна тя, стараейки се да прикрие срама и раздразнението си. Джини забеляза, че само едно момиче — чернокосата хубавица на име Кати Кинг — намираше ситуацията за забавна.

— Ще ни трябва кутията с грес, която е отзад — рече й той, сякаш за да й намекне, че не смята да я донася лично.

Джини си проби път през наобиколилите ги жени. Луси, Ели и Ръби й отправиха окуражителни усмивки. Тя откачи кутията от един пирон и се върна при вече ухиления учител, чието лице победоносно светеше.

— И сега какво? — попита тя, без да отвръща на усмивката.

Стив пое кутията, пълна със смес от катран и животинска мазнина, вдигна капака и показа върху най-близката ос как се нанася греста.

— А сега опитайте на другите три колела.

Джини се постара да повтори действията му. Жените я последваха от колело на колело, проследявайки опитите й. На последното си позволи да попита потъналия в мълчание Стив дали се справя добре.