Джанел Тейлър - Среднощни тайни

— Трябва да пристигне в Тексас на новата си работа, преди да се премести човекът, от когото смятам да купя имота. Така че по пътя ще се нуждая от подкрепа. Като ти помагам, ще помагам и на себе си. Ще пътуваш като моя дъщеря. На възраст и на външен вид приличаш на Ана. Бедното момиче беше на Север в пансион по време на войната и умря на връщане у дома — двете девойки побързаха да отклонят погледи, за да го оставят за малко насаме с мъката и сълзите. — Работата ще е тежка, Вирджиния, ще трябва да се научиш да управляваш фургона и да работиш наравно с всички. Идната седмица имаме уговорена среща за подготовка със Стив Кар — нашия бъдещ водач и скаут. Ще стъкмя моя фургон и ще се присъединя към тях в сряда. Групата се събира край река Огийчи, източно от града. По-голямата част се отправят на Запад, за да търсят нов живот. Войната и така нареченият Реконструктивен акт объркаха живота на южняците. Жените започват своята подготовка веднага щом ние приключим нашата — след около седмица.

Джоана сграбчи ръката на Джини и я стисна в своята.

— Моля те да ми направиш тази последна услуга. Двете с теб бяхме като сестри. Знаеш, че на твое място бих направила каквото искаш от мен. Моля те.

— Това е безумен план, Джоана. Мога да се проваля и да загазя ужасно.

— Никога няма да узнаят истината. Освен ако ти или мистър Ейвъри не им я разкриете.

— Няма да издам вашата тайна — увери я Чарлз Ейвъри. — Ще направя всичко, за да ви помогна.

— Благодаря ви, мистър Ейвъри. Направи го, Джини, заради мен, заради нас.

— Ти спечели, Джоана. Кълна се, ще изпълня последната ти молба, но само ако се съгласиш да вземеш малко от лекарството, да хапнеш нещо и да починеш.

— Сделката ми изглежда честна — кимна Чарлз. — Ще донеса един поднос.

— Благодаря ви, мистър Ейвъри. Благодаря, Джини.

Малко преди полунощ Джоана Чапман издъхна, положила ръце в шепите на Вирджиния Марстън. Джини избухна в сълзи, докато Чарлз Ейвъри и по-възрастната му сестра Марта се мъчеха да я утешат. Мистър Ейвъри обеща, че ще се погрижи за погребението и ще заплати разноските, а също и че на плочата ще поставят името на Джини. Увери Джини, че ще е най-добре да остане в Савана при сестра му, докато той се върне за нея, и така тя ще разполага с достатъчно време да се отдаде на мъката си и да се подготви за пътуването.

Джини благодари и на двамата за добротата и сърдечността им. Часовникът удари полунощ. Толкова много мрачни тайни витаеха около нея. Беше дала предсмъртното обещание, за което я бе молила Джоана. Издъхвайки, Джоана Чапман й бе благодарила, сетне се бе усмихнала и си бе отишла завинаги.

Дванайсет дни по-късно помътените очи на Вирджиния Ан Марстън оглеждаха многолюдния и оживен район по западния бряг на река Огийчи, където бе разположен временният лагер. Джини забеляза, че жените се събират на едно открито място, за да получат инструкции. Повечето от тях се смееха и шегуваха помежду си, сякаш бяха близки приятелки. Джини си припомни, че престоят им тук имаше за цел да се опознаят и сближат, а през това време мъжете се събираха за редовната подготовка.

— Мис Ейвъри! — пронизителният глас на Стив Кар я сепна в мислите й. Той я дръпна за ръката и тя го погледна. — Нуждая се от вниманието ви, а не само от вашето присъствие. Нямаме много време за губене.

Лицето на Джини почервеня и тя се почувства засрамена. Не беше усетила кога водачът се бе появил и започнал урока си.

— Простете ми, сър, това няма да се повтори — рече му тя. Очите му бяха тъмнокафяви, почти черни, като дългата му до раменете коса. Тя прогони споходилите я мисли и насочи вниманието си към него.

— Добре. Та както казвах, дами, първо да се запознаем. Ще живеете и ще работите като едно голямо семейство за доста дълго време, така че най-добре е още отсега да се сприятелите. Някои от вас вече се познават, други се срамуват да се запознаят, а и днес сутринта пристигнаха нови хора.

Джини за миг почувства, че погледите на всички са вперени в нея.

— Понякога ще работите сами или със семействата си, друг път — в групи. Послушанието и взаимопомощта са задължителна част от пътуването, никога не бива да допускате между вас да застават лични дрязги и неприязън. Казвам се Стив Кар, аз съм вашият водач, скаут, предводител и началник — наричайте ме, както щете. Но аз ще се разпореждам по време на това пътуване. Ако не можете да ми се подчинявате без колебание, тогава по-добре не идвайте. Ако ли пък дойдете и по пътя започнете да създавате проблеми, ще бъдете зарязани тутакси. Това може да звучи жестоко, но е за доброто на всички ви. Ясно ли е?