Джанел Тейлър - Среднощни тайни

— А колко могат да стрелят с пушка?

За Джини не остана скрита усмивката на водача, когато всички вдигнаха ръце, ала нещо не беше наред по ухилените им лица. Не се ли усмихваха насила?

— Има ли някоя да носи дете? — той почака малко и настоя. — Говорете истината. Не искам вашият живот или този на бебето да бъде изложен на опасност. Както вече ви казах, чака ни здрава работа и натоварване — нито една от жените не отговори и Стив продължи. — Има ли някоя от вас някакъв недъг, който би й попречил да се подготвя?

— Имам изкривен глезен — рече Луси Ийвс, вдигнала ръка. — Но рядко ми създава проблеми.

Стив погледна към леко извития глезен под повдигнатата рокля.

— Гледай да ме предупредиш, ако се обади.

— Да, сър — отвърна с ведра усмивка Луси.

— Някакви въпроси или коментари, преди да започнем? — Стив отново огледа кръга жени. Не го интересуваше дали им е симпатичен, просто щеше да си свърши работата и да им даде най-доброто, на което е способен. Веднага щом разкрие престъпника, който преследваше, щеше да предаде групата на истинския водач на кервани, който ги чакаше близо до западните покрайнини на Джорджия. — А сега да преминем към устройството на фургона и грижите по поддръжката му — започна той инструктажа си. — Джеф Ийвс, мъжът на Луси, ни преотстъпи своя фургон за днешния урок. Съберете се там — той посочи с ръка.

Стив погледна към хубавицата, която от първия миг му бе хванала окото.

— Не мисля, че ще е удачно да пътувате в тази красива рокля, мис Ейвъри — отбеляза той. А после добави към останалите: — Най-добре ще е да носите старите си дрехи, дами, а не тоалети, които можете да похабите. Ако пък имате панталони, ще ви е по-удобно да се придвижвате. Не се старайте да изглеждате модерни по време на урока — всички ние ще бъдем твърде уморени, за да го забележим. А сега да вървим — той махна с ръка, сякаш подкарваше стадо.

Всички се насочиха към фургона на Луси Ийвс, ала Стив спря хубавицата и добави:

— Защо не се преоблечете? Ще ми бъде мъчно да видя изцапана тази чудесна рокля. Ако побързате, едва ли ще ни накарате да ви чакаме — той се обърна и застигна останалите жени, които бяха наблюдавали сцената с интерес.

Джини проследи с поглед отдалечаващите се жени и после се затича към фургона на Ейвъри, където беше багажът й. Забележките му я бяха ужилили. Тя се зарови в багажа, търсейки нещо по-скромно от лъскавата рокля, която си бе сложила. Докато се обличаше тази сутрин в града, дори не бе предполагала какво ще представляват уроците. Тя побърза да свали зелената пола и блузата и след като дръпна перденцето, се преоблече. Докато закопчаваше трескаво последните копчета, за да „не ги накара да чакат“, тя кипеше вътрешно. Ако това беше комплимент за тоалета ми, той дойде през задната врата! Майка й обичаше да казва: „Хубава ли се направиш, хубава ще бъдеш“. Ала изглежда това не беше в сила за водача им. Тя с яд си помисли, че 24 март 1867 година едва ли ще бъде приятен ден, ако той продължи да се държи така критично с нея.

Когато Джини се присъедини към групата, Стив я огледа така, сякаш искаше да попита: „Това ли са ти най-старите дрехи?“ Тя обаче размени усмивки с Луси Ийвс и Ели Дейвис, без да му обръща внимание.

— А сега, дами, можем да започваме — Стив посочваше една след друга отделните части на фургона и обясняваше за какво служат.

Джини продължи да оглежда обидено водача, подразнена от нахаканото му държане. Той беше застанал на коляно, сочейки с ръка дъното на фургона, и обясняваше подробно конструкцията. Гласът му бе като леко развълнувана вода. Нищо не можеше да прочете по лицето му. Справяше се със задачата си с лекота, но Джини забеляза, че мислите му са някъде другаде. Погледът й се плъзна по лицето му, без да забележи бръчка или следа от белег. Брадата му бе на не повече от един ден, но му придаваше не неугледен и занемарен, а по-скоро тайнствен и загадъчен вид. Косата му бе черна и блестяща като гарваново перо на слънцето. Спомни си, че той беше висок — над шест фута. Очите й се плъзнаха надолу по широките му плещи, от които лъхаше сила, и плътно опънатата дочена риза, която се издуваше, когато движеше ръцете си, за да посочва отделните части на фургона.

Стори й се странно, че в кобурите му са затъкнати два револвера, макар да се намираха в лагер и толкова близо до цивилизацията. Още по-чудно й се видя, че кобурите бяха привързани с връзки за мускулестите му бедра по начин, познат й от снимките на известни каубои и стрелци. Оръжията, с красиво издълбани на дръжките инициали „S.C.“и затъкнати в ръчно везани кобури, му прилягаха почти толкова, колкото и мургавата кожа. Без съмнение те представляваха неразделна част от образа му, също както и пъхнатият в калъф нож, завързан за левия крак — всичко това говореше, че пред нея стои мъж, опитен в изкуството да се защитава. Запита се какво ли прави този мъж, когато не предвожда кервани на Запад, дали е женен, има ли си приятелка. Уверена бе, че той крие доста тайни. Едно обаче беше несъмнено — с подобен учител щеше да й е трудно да се съсредоточи.