Джанел Тейлър - Среднощни тайни

— Използвайте това — предложи й Стив, застанал над нея.

Джини подскочи от изненада.

— Движите се тихо като падащо перо. Какво е това? — попита тя, поглеждайки металната кутия, която той държеше.

— Керосин, той ще разтвори мазнината. Само не го доближавайте до огъня, докато не го измиете, иначе ще пламнете като факла. А и не забравяйте да си сложите малко крем след това — сместа е доста неприятна за кожата.

Тя прие с благодарност шишето с остро миришещата, запалителна течност, чудейки се откъде ли е разбрал какво прави и защо се държи така сърдечно. Разтърка течността по ръката си и с радост установи, че тя разтворя катрана. Както й бяха казали, когато приключи, изми ръцете си с вода и сапун.

Стив беше решил, че не бива да се държи прекалено грубо с Ана Ейвъри, ако иска да научи нещо повече от нея — например, дали тя и баща й не са издирваните от него субекти. Очевидно не беше запозната с домашната работа, иначе щеше да знае, че газта премахва петната от катран. Значи не се лъжеше относно произхода й. Когато я видя да вдига полата си, за да я полее с керосин, той побърза да я предупреди:

— Цветовете на това място също ще избелеят и платът ще изтънее.

— По-добре изтъняла и побледняла, отколкото с това черно петно. Така не бих могла да я нося никога — тя не поглеждаше към него, когато добави: — Най-вече ще си имам стара и захабена дреха, която да нося по време на урок, за да ви доставя удоволствие.

Не беше изненадана, че Стив пропусна да отвърне на последната й забележка, но странното бе, че не си тръгна. Усещаше погледът му впит в нея, докато търкаше усилено. Почувства, че се изчервява и разтреперва, въпреки активните движения. Когато най-сетне свърши и видя, че съветът му е бил от полза, тя изми шишето и му го подаде обратно. После вдигна полата и промърмори:

— Съсипах я, но нищо. Все пак — благодаря за помощта.

— Винаги, когато мога, мис Ейвъри.

Надигайки се, за да си тръгне, тя го погледна и запита:

— Не закъснявам за урок, нали? Не сте дошли, за да ми се карате?

— Не, имате още половин час. Ядохте ли?

Тя се върна при скупчените й вещи.

— Както си бях изцапана. — Той се засмя, тя вдигна очи към него и добави: — Увих си ръката в парцал, за да не попадне чернилката по храната.

— Не ви видях да палите огън за обяда.

— Ядох каквото намерих.

— Вчера баща ви яде с Джеймс и Мери Уигинс, преди да отиде за вас.

— Да, бях в града при моята… леля, сестрата на баща ми, изчаквах да се подготвите за урока на жените.

— Последно сбогом, а? Тук по-добре ли се чувствате?

— Не зная, никога досега не съм пътувала, та да правя сравнение. Татко настоя да остана там, докато са заети мъжете.

— Сигурно е имал възможност да си намери добри приятели. Хората тук се опознават бързо. Баща ви имаше доста добри възможности, хапвайки ту с едни, ту с други семейства.

Джини се питаше какво ли се крие зад този разпит. И не беше ли странно подобно любопитство за човек, който даваше вид на самотник, затворен в себе си?

Стив се загледа с интерес в бързата смяна на емоции по нежното й лице. Имаше красиви зеленикаво-кафяви очи с дълги мигли. Косата й беше светлокестенява, със златисти къдрици. Беше не по-висока от пет и половина фута и чудесно сложена. Трябваше да признае, че притежава една от най-приятните и топли усмивки, които бе виждал. Гласът й бе нежен, говореше възпитано и очевидно бе добре образована, фина дама. Стив намръщи вежди, почувствал горчиво пробождане в сърцето.

— Чувате ли ме, мис Ейвъри?

Не й убягна внезапната острота в гласа му.

— Да, всяка дума. Не знаех, че очаквате отговор. Баща ми е доста общителен и открит човек. И тъй като е бил тук сам, съвсем естествено е да се сприятели с останалите. Надявам се, че не намирате нищо осъдително във факта, че са го поканили да вечеря с тях.

Стив трябваше да остави помежду им дистанция.

— Разбира се, че не.

— Тогава на коя от забележките ви бихте искали да отговоря?

— Просто поддържах разговора и в един миг си помислих, че отново не ме чувате.

— Не ме бива много по приказките, мистър Кар. Простете ми, но и аз си имам проблеми.

„Какво значи това — че аз и онова, което говоря, не сме важни за госпожица като теб?“

— Когато излезем на разходка днес следобед, съветвам ви да покриете главицата си с някоя по-широка шапка. А поемем ли на път, винаги покривайте лицето и ръцете си. Едва ли бихте желали слънцето да покрие тази бледа, нежна кожа с мехури и кафеникави бръчки.