Елизабет Лоуел - Жена без лъжи

— Само че в моята лудост има методология, а в твоята — само сила.

Капакът на сандъка се отвори със скърцане. Ейнджъл остави щангата и извади чифт плътни ръкавици. Отпадъчното стъкло имаше ръбове, по-остри от бръснач.

— Внимавай — каза Дери.

Ейнджъл го изгледа, той се усмихна и сви леко рамене.

Те не бяха забелязали, че Хоук беше застанал от външната страна на отворената врата, привлечен от звука на гвоздеите, откъсвани от дървения сандък.

— Това нещо е смъртоносно — настоя Дери, докато оглеждаше стъклата.

— Само ако не внимаваш.

— А кой превърза ръката ти последния път, когато не внимаваше?

— Сама се превързах — отвърна Ейнджъл, без да вдига очи от стъклата. — Ти купонясваше във Ванкувър с приятелчетата си.

— Грозна инсинуация!

— Чистата истина.

Ейнджъл остави встрани една купчинка опаковъчен материал и издаде радостен звук.

— Джес ми е намерил страхотен материал! — извика радостно тя.

Ейнджъл извади внимателно пластовете опаковъчен материал и започна да сортира най-големите парчета стъкло на полиците, които заемаха една от стените на ателието й.

По-голямата част от стъклото беше от специален вид, който се ценеше заради несъвършенствата си. Едно-единствено парче от него притежаваше безкрайни вариации на дебелина, цвят и прозрачност. Този вид стъкло придаваше дълбочина на творбите от рисувано стъкло и винаги успяваше да развълнува Ейнджъл.

— Това място прилича на ад — каза Хоук.

Ейнджъл се обърна и погледна през рамо към Хоук, след което отново погледна стъклото, което се канеше да прибере. Лилавият му цвят се променяше от почти блед до почти черен. Повърхността на стъклото беше набраздена от водовъртежчета, вълнички и мехурчета.

Ейнджъл се завъртя грациозно и вдигна стъклото към светлината, която влизаше през северния прозорец. Стъклото незабавно се преобрази в нещо живо.

— Великолепно е — каза Ейнджъл, докато го сваляше бавно.

— Има недостатъци — каза Хоук.

— Също като животът. Това е най-сложната част от красотата му.

Хоук се вцепени за няколко секунди, задържан колкото от гласа на Ейнджъл, толкова и от ослепителния блясък, който бе видял, докато тя внимателно прибираше уникалното парче стъкло на една полица. Хоук не каза нищо, но се загледа в нея толкова напрегнато, че очите му започнаха да блестят като парчета кафяв кристал.

Ейнджъл не забеляза това. Тя току-що бе забелязала някакъв необичаен цвят в сандъка.

— Какво е това? — каза тя на себе си и се наведе. В сандъка имаше и няколко парчета полирано стъкло. Преобладаващият цвят на двупластовото стъкло беше удивително ярко червено-кафяво. Под този тънък слой се намираше пласт тонирано в бронзово стъкло. Когато горният пласт се обработеше с киселина, бронзът щеше да се появи и да придаде дълбочина на кафявото.

— Като слънчева светлина, отразена в перата на ястреб — измърмори Ейнджъл.

„Или като златистите сенки, които се крият в очите на Хоук.“

Ейнджъл обаче не изрече това на глас, защото усети, че Хоук се приближава към нея. Топла вълна и тръпка преминаха по тялото й.

Колкото повече прекарваше край Хоук, толкова повече се засилваше привличането, което изпитваше към него. Ейнджъл не знаеше дали и той се чувстваше по същия начин. Не беше способна да разчита мълчанието му.

Хоук се приближи, привлечен от красотата на стъклото и жената, която го държеше. Той спря толкова близо до Ейнджъл, че усети косата й да допира гърдите му, когато тя се обърна да го погледне през рамо.

— Това стъкло повече ли ти харесва? — попита Ейнджъл.

Тя се отдръпна леко от него и вдигна парчето към светлината.

Стъклото засия като диамант.

Ейнджъл огледа критично формата на цветовете и заяви:

— Съвършено е.

Хоук гледаше косата й, която блестеше на същата светлина, която бе преобразила стъклото. Все още не можеше да забрави предишните й думи за живота, несъвършенствата и красотата.

Тогава Хоук осъзна, че несъзнателно бе увил една къдрица от косата на Ейнджъл около пръста си и я вдигаше към устните си. Незабавно я пусна, ядосан на самия себе си за това, че беше разкрил манията, в която се беше превърнала Ейнджъл за него. Възнамеряваше да се пречисти от нея по време на предстоящото петдневно пътешествие.

Хоук се отдръпна рязко от Ейнджъл и от светлината, която обливаше косата й.

— Трябва да се обадя на няколко места, преди да тръгнем — каза той.

Ейнджъл го наблюдаваше как се отдалечава. Очите й бяха потъмнели. Тя бе усетила леко помръдване в косата си, топлината на Хоук и тялото му, отдръпването му. Ейнджъл погледна към Дери и се насили да се усмихне.