Елизабет Лоуел - Жена без лъжи

В продължение на няколко секунди Ейнджъл остана с гръб към Хоук. Когато отново се обърна към него, беше спокойна като цвете на зазоряване. Започна да обяснява със спокоен тон как се ловят трески.

— Скоро ще се озовем над един скалист риф — каза Ейнджъл. — На около шест клафтера е — трийсет и шест фута — под нас. Търсим черна треска, въпреки че аз лично не съм чак толкова придирчива. Научих се да харесвам скалистата треска, когато бях малка, защото татко ми забраняваше да държа нещо, което нямаше да ям.

Ейнджъл отстъпи назад към кабината, облегна се на вратата и погледна екрана на хидролокатора. След това пъхна въдицата в ръцете на Хоук и му даде знак да отиде до борда на лодката.

Хоук провеси по-голямата част от въдицата над водата. Кукичката увисна на няколко сантиметра под края на въдицата. С едно сръчно движение Ейнджъл освободи извитото парче метал, което задържаше кордата, и кукичката потъна във водата, повлечена от привързаната към нея оловна тежест.

— Остави стръвта да падне на дъното — каза Ейнджъл. — След това навий обратно около два метра.

Хоук направи каквото му бе казано. Когато реши, че е навил приблизително два метра от кордата, той се обърна към Ейнджъл и повдигна вежди.

— Смисълът на това упражнение е да накараш треската да мисли, че вижда ранена херинга, спускаща се към дъното — обясни Ейнджъл.

— Как?

— Издърпай бързо пръчката, след това я отпусни, изчакай няколко секунди и повтори процедурата. Ако наоколо има гладна треска, няма начин да не се хване. И тогава — добави Ейнджъл, като облиза леко устни, — ще я изпапкаме за вечеря.

Погледът на Хоук проследи езика на Ейнджъл, който остави тънка, влажна следа по устните й.

— Хитро — каза с плътен глас. — Онова, което изглежда като плячка, се обръща и залавя хищника.

Ейнджъл наклони глава на една страна.

— Никога не съм мислила по този начин — призна тя. След това се усмихна едва забележимо. — Може пък така да е справедливо. Треската най-накрая си плаща за целия си живот, прекаран в лов на херинги.

Лявото ъгълче на устата на Хоук се изви нагоре.

— А ти? Ти кога ще си платиш?

Ейнджъл сведе поглед и така прикри спомена, който замъгли погледа й.

— Вече съм си платила.

Хоук се поколеба дали да не я попита какво имаше предвид. Изчака малко, но тя не вдигна очи. Хоук сви рамене и реши, че думите й бяха поредното грациозно измъкване. Насочи вниманието си към въдицата, вдигна я бързо и силно, след което отново я пусна.

Ейнджъл остана да го наблюдава известно време, като оценяваше сръчността му. Освен очевидната мъжка сила, той притежаваше и отлични рефлекси.

— Роден си за рибар — каза тя най-накрая. Тонът й показваше, че това не беше комплимент, а факт.

Хоук погледна към нея, но Ейнджъл се беше навела над кутията с такъмите и си избираше кукичка. След малко и нейната въдица беше готова и тя пусна стръвта във водата.

Известно време цареше мълчание нарушавано само от вибрациите на кордите при отпускането им.

Внезапно върхът на въдицата на Хоук се потопи дълбоко във водата, потрепна и отново се потопи.

— Хванал си нещо — каза Ейнджъл, намота бързо кордата си и остави въдицата си встрани. — Дръж върха на въдицата нагоре!

Хоук погледна мълчаливо към гъвкавата пръчка. Да се държи върхът й в изправено положение, беше невъзможно.

Ейнджъл сякаш прочете мислите му и се озова до него.

— Сложи лакти върху бедрата си — нареди тя. Хоук я послуша, дръжката на въдицата се озова почти успоредно на тялото му и върхът все издигна нагоре.

— Добре — каза Ейнджъл. — Сега поддържай натиска, докато навиваш кордата. Бавно и спокойно. Тази треска няма да ходи никъде, освен в нашия тиган.

— Сигурна ли си, че е треска? — попита Хоук, повдигайки въпросително вежди.

— Разбира се, че съм сигурна — отвърна уверено Ейнджъл. — Не се бори много.

Хоук погледна към трептящия връх на въдицата и усети как животът на рибата трепти през дланите му и стига до мускулите на ръцете му.

— Не се бори ли? — попита сухо той.

— Не. Почакай само да хванеш някоя сьомга с тази въдичка — каза Ейнджъл с изпълнен със спомени тон. — Тогава ще разбереш какво означава да държиш в ръце изгрева и светкавиците.

Ейнджъл не забеляза бързия поглед на Хоук, нито изненадата, която се изписа за миг върху лицето му. Вълнението и доволството й бяха видими като слънчевите лъчи, които се отразяваха от спокойната водна повърхност. Независимо от всичко, което мислеше за Ейнджъл, Хоук реши, че тя истински се наслаждаваше на риболова.