Елизабет Лоуел - Жена без лъжи

— Влизай, Енджи. Божичко, днес изглеждаш прекрасно.

— Благодаря — отвърна усмихната Ейнджъл.

Морскозеленият й пуловер подхождаше идеално на очите й. Останалата част от облеклото й беше преди всичко функционална — избелели черни дънки и маратонки, измачкана черна рибарска шапка, която пречеше на слънцето и косата да влизат в очите й. Тя обаче беше забравила да си сложи шапката, която сега се подаваше от джоба й.

— И ти изглеждаш много добре — каза Ейнджъл.

— Как се справяш с бастуна?

Госпожа Кери направи гримаса. Откакто й бяха свалили гипса, можеше да се движи само с бастун. Твърде възрастна беше за патерици.

Очевидно беше обаче, че госпожа Кери не беше много радостна от факта, че й се налагаше да използва бастун.

— Проклетото нещо още не ме е хвърлило — каза тя, едновременно гордо и предизвикателно.

Ейнджъл прикри усмивката си. Госпожа Кери беше една от любимките й. Подходът на старицата към трудностите беше окуражаващ.

— Ти върви напред — продължи госпожа Кери. — Ще те настигна в кухнята.

— Благодаря. Тази сутрин малко закъснявам.

Ейнджъл отиде в кухнята и започна да вади продуктите от чантите. Тя забеляза сервиза за чай и бисквитите на масата и разбра, че старицата се беше надявала да прекара известно време с нея на чаша чай.

Ейнджъл погледна часовника в кухнята, поколеба се и сви рамене. Няколко минути повече или по-малко не бяха от значение. Ако с Хоук тръгнеха в десет и половина, щяха да хвърлят котва в Нийдъл Бей, преди да се стъмни.

Госпожа Кери се появи, като вървеше бавно.

— Аз ще прибера останалото, скъпа — каза тя. — Вече и без това направи достатъчно за мен.

Ейнджъл погледна продуктите, които трябваше да бъдат извадени от чантите и прибрани. Тя самата щеше да се справи по-бързо, но знаеше колко много госпожа Кери се притесняваше от зависимостта си от други хора. Ейнджъл бързо сложи на масата няколко неща, които знаеше, че се съхраняват в леснодостъпни шкафове.

— Ако се погрижиш за тези — каза Ейнджъл и посочи към продуктите, — ще се справим за нула време.

Ейнджъл приключи с втората чанта тъкмо когато госпожа Кери постави последната кутия с бисквити в шкафа.

— Работа в екип — измърмори Ейнджъл, докато сгъваше победоносно празната чанта. — Друго не ни трябва.

— Имаш ли време за чаша чай? — попита я колебливо госпожа Кери. — Не искам да те задържам, ако…

— Ти си истински ангел — прекъсна я Ейнджъл. — Тази сутрин толкова бързах, че нямах време за чай.

Госпожа Кери отиде до масата, като клатеше глава.

— Няма нищо по-важно от чаша чай, млада госпожице.

Докато сядаше на масата, Ейнджъл погледна дискретно часовника в кухнята. Нетърпението й обаче се изпари, когато седна и отпи от чая и се заслуша в думите на госпожа Кери, която говореше за деца и внуци, за ябълките, които били готови да се превърнат в конфитюр, и за боровинките, които щели да се появят по-късно през годината.

Ейнджъл отклони тактично предложението за още една чаша чай. Тя стана и занесе чашата си до мивката.

— Ще ти се обадя след няколко дни да видя какво ти трябва — каза Ейнджъл, докато миеше чашата си.

— О, не се притеснявай. Аз не ям много.

— Ако имаш нужда от нещо, преди да съм се върнала, обади се на госпожа Шмидт — Ейнджъл се наведе и прегърна нежно госпожа Кери. — Ще се видим след една седмица.

— Не искам да те притеснявам… — започна госпожа Кери.

— Не ме притесняваш — прекъсна я Ейнджъл. — И без това трябва да пазарувам за Дери и за себе си.

— Чувствам се като несръчна глупачка.

Ейнджъл се усмихна.

— Просто лош късмет — каза тя и се наведе да прегърне отново старицата. — След няколко седмици ще можеш отново да пазаруваш сама.

— Проклета котка.

Въпросната котка избра точно този момент, за да измяучи на задната врата. Госпожа Кери отиде бавно до там, за да пусне стария котарак в къщата, като не преставаше да мърмори за глупостта на котката, в която се беше спънала и при падането си беше счупила бедрото.

Ейнджъл я наблюдаваше, като с усилие сдържаше усмивката си. Тя знаеше, че за госпожа Кери тази котка беше най-ценното нещо в живота.

Ейнджъл хвърли още един поглед на часовника и излезе навън.

Тя се отби в магазина, за да купи всичко онова, което беше пропуснала тази сутрин в бързината си да посрещне пратката със стъкло. Неочакваната доставка беше объркала целия й график.

Пратката обаче си струваше неприятностите. Стъклото беше първокласно и Ейнджъл вече си представяше най-различни творби, които щеше да изработи от него.