Елизабет Лоуел - Жена без лъжи

Пътят от магазина до къщата не беше дълъг, но Ейнджъл бързаше от нетърпение да излезе в открито море. Въпреки че двамата с Хоук бяха излизали няколко пъти с яхтата му, това щеше да бъде първата им истинска риболовна експедиция. До днес техните излети бяха повече туристически обиколки, отколкото нещо друго.

Днес Ейнджъл възнамеряваше най-сетне да покаже на Хоук какво означава да се лови сребърна сьомга. Тя беше уверена, че Хоук щеше да отстъпи пред примамливия вид на красивата, силна риба.

А може би и пред нея самата.

Ейнджъл сграбчи три торби с продукти от багажника и се втурна към входната врата. Тя намести торбите в ръцете си, подпря се на стената и се опита да хване дръжката.

Вратата се отвори внезапно и Ейнджъл загуби равновесие. Тя се вкопчи отчаяно в торбите, но преди да падне, две силни ръце уловиха нейните и я изправиха.

Ейнджъл разбра, че пред нея стоеше Хоук, преди още да го беше видяла. Ако не беше разбрала това по силата му, щеше да го разбере по аромата му.

„Дали вкусът му е наполовина толкова приятен колкото ароматът му?“

Силата на любопитството й я изненада. След смъртта на Грант тя не бе искала да докосва или да бъде докосвана от мъже. Не по този начин, който я караше да изпитва невероятен копнеж и горещина.

Хоук беше преминал през защитата й с лекотата, с която слънчевата светлина проникваше през стъкло.

Само че Хоук или не знаеше за това, или не го интересуваше.

— Аз… благодаря — каза Ейнджъл, докато се опитваше да събере мислите си.

— Няма да ми бъдеш полезна в гипс — каза Хоук и я пусна.

Въпреки че тонът му показваше безразличие, пръстите му се плъзнаха по ръката й чак до ноктите, преди да я пуснат.

Ейнджъл отново затаи дъх, разкъсвана между непроницаемото изражение на Хоук и копнежа, който долавяше под него — копнеж, също толкова силен, колкото нейния. Тя беше усетила същото чувство и у Грант: сладки мигове на страст, преди той да се отдръпне и да седне, без да я докосва, защото искал да изчака, докато се оженят.

Грант беше загинал преди сватбата им.

Ейнджъл насочи мислите си към настоящето. Хоук пое торбите от ръцете й и тя го последва в кухнята, като се възхищаваше на изящността и силата в движенията му.

— Къде е Дери? — попита тя, когато Хоук сложи торбите на масата и започна да вади съдържанието им.

— Учи.

— Органична химия ли?

Хоук сви рамене.

— Видях само някаква формула, дълга колкото крака ми.

— Органична химия — заяви уверено Ейнджъл. Тя започна да прибира продуктите, които Хоук вадеше от торбите.

— Това е дисциплината, при която се вижда кой ще издържи до края и кой ще отпадне — каза Ейнджъл.

— Дери е интелигентен и дисциплиниран. Ако много иска да стане лекар, значи ще стане.

„Само ако ти купиш Ийгъл Хед.“ Ейнджъл не можеше да си позволи да каже това на глас.

Тя погледна часовника в кухнята и се зачуди дали нямаше да пропуснат вечерния прилив при Индиън Хед, малко под Нийдъл Бей. Дори когато се изправи на пръсти, раменете на Хоук закриваха часовника от погледа й.

Без да мисли, Ейнджъл улови китката му и погледна часовника му.

— Ако не се разтичаме, ще изпуснем прилива — каза тя.

Хоук не отговори.

Когато тя вдигна поглед, за да провери дали я беше чул, забеляза, че очите му я гледаха необичайно напрегнато.

Внезапно усети топлината му да прониква през дрехите му, после през нейните и да се разпръсва по тялото й на вълни, от които й се зави свят. Сърцето й заби учестено.

Тя усещаше допира на гръдта си в предмишницата му толкова силно, че зърното й се втвърди до болка. Очите й потъмняха, орбитите им се разшириха и почти закриха синьо-зеления ирис.

Ейнджъл беше твърде неопитна, за да осъзнае признаците на внезапната страстна възбуда. Хоук обаче бе твърде опитен, за да не ги забележи. Сетивата му бяха напрегнати и трептяха от сигналите, които излъчваше Ейнджъл.

Искаше му се да опознае с ръце цялото й тяло, след което да я обладае напълно и да довърши онова, което беше започнато с докосването му. Дери обаче можеше да се върне всеки момент в кухнята или пък в следващата секунда Ейнджъл можеше да си спомни къде се намираше и да се отдръпне.

Хоук бе чакал толкова дълго подходящия момент за последния внезапен завой, вика и залавянето. Можеше да почака, докато Ейнджъл излезеше на открито и всички преструвки за отстъпление и невинност изчезнеха.

Той се обърна бавно към масата. При движението ръката му се отърка бавно в гръдта на Ейнджъл.