Елизабет Лоуел - Жена без лъжи

— Ти трябва да си Хоук — каза Карлсън.

Хоук кимна веднъж.

— Аз съм Карлсън.

Хоук пое подадената му ръка. Двамата се прецениха взаимно, като си стиснаха силно ръцете.

— Как е риболовът? — попита Карлсън.

— Ами… — започна Хоук.

— Не питай — прекъсна го Ейнджъл. — Ще се наложи хирургическа операция, за да отстраня Хоук от телефона, ако искам да уловя сьомга тази година.

Карлсън се усмихна и белите му зъби се откроиха на фона на мургавото му лице.

— Още не сте изпуснали нищо — каза той. — Пасажите едва сега идват.

Докато гледаше лицето на Ейнджъл, усмивката му изчезна. Под гладката повърхност на кожата й се криеха линиите и сенките на миналото, които оставаха незабележими за другите хора, но не и за него.

— Радвам се, че ме намери — каза Карлсън. — Утре сутрин тръгвам обратно. Дери каза, че ще отсъстваш пет дни. Той сам ли ще бъде довечера?

Ейнджъл кимна бавно.

— За известно време. Каза, че нямал нищо против. По-късно е поканил някакви свои приятели, с които ще играе карти, докато му се замъгли погледът.

Хоук долови емоциите в тона на Ейнджъл и това го подразни, също както го дразнеше и прегръдката, в която все още я държеше Карлсън.

— Днес е дванайсети, нали? — попита Хоук.

Карлсън кимна безмълвно.

— Има ли нещо специално в тази дата? — продължи Хоук. — За втори път чувам да я споменават с приглушен глас.

Погледът на Карлсън се промени и заприлича на черните скали, които се издигаха по брега на залива. Цялото тяло на едрия индианец предупреждаваше Хоук, че навлиза в забранена територия.

Хоук остана на мястото си, без дори да мигне. И преди беше заставал срещу едри мъже. На всичкото отгоре му беше омръзнало да гледа Ейнджъл сгушена в мощните ръце на другия.

Ейнджъл не обърна никакво внимание на Хоук и продължи да гледа Карлсън.

— Щом тръгваш веднага — каза тя, — уловът трябва да е добър.

— Не е зле. Отделих един усмивко, който ще опуша за теб и Дери.

— Какво е усмивко? — поинтересува се Хоук.

Карлсън му хвърли още един мрачен поглед. Хоук дори не трепна.

Карлсън осъзна с неохота, че Хоук нямаше да се остави да бъде сплашен с нещо друго, освен сбиване, а дори и да се стигнеше до това, едва ли щеше да отстъпи. При други обстоятелства Карлсън щеше да си направи удоволствието да провери що за мъж е Хоук, но не можеше да го направи точно днес, когато Ейнджъл се опитваше да се пребори със спомените.

Карлсън подозираше, че Хоук се интересуваше повече от жената, която се беше сгушила толкова доверчиво на гърдите му. Тази мисъл изкриви устните му в усмивка, която не беше нито приятелска, нито жестока.

— Усмивко — каза Карлсън с толкова плътен глас, че прозвуча като вода, разбиваща се в скали — е сьомга, която тежи повече от петнайсет килограма. Когато измъкнеш някоя такава, винаги се усмихваш.

Ъгълчето на устата на Хоук се изви нагоре почти неволно.

— Разбирам.

— Ще разбереш, когато хванеш такава риба. Всъщност ти усмихваш ли се някога?

— В момента се усмихвам.

Карлсън се разсмя.

— Ела за риба с мен, Хоук — предложи той. — В края на излета или ще бъдем приятели… или един от нас ще бъде мъртъв.

За миг Хоук остана загледан безмълвно в масивното тяло на индианеца, който стоеше толкова уверено на кея. След това протегна ръка, тъй като въпреки волята си беше започнал да харесва Карлсън.

— Напълно съм съгласен с теб, Карлсън — каза Хоук.

Карлсън пое предложената му ръка. Малко преди да я пусне, той подхвърли сякаш между другото:

— И още нещо, Хоук. Ако докоснеш Енджи, ще те нарежа на тънки ивици и ще те използвам за стръв.

— Карлсън! — извика Ейнджъл, ядосана и възмутена.

Хоук обаче остана спокоен.

— Ами ако тя иска да я докосна?

Карлсън отмести поглед от зачервеното лице на Ейнджъл и погледна безизразната физиономия на Хоук.

— В такъв случай бих казал, че си най-големият късметлия, който някога се е раждал — Карлсън се обърна и целуна Ейнджъл по челото. — Дон ти маха да разкараш лодката си оттам. Ще се видим след няколко дни, Енджи. Дотогава — добави той с усмивка — може би ще си престанала да ми се сърдиш.

Ейнджъл поклати безпомощно глава, надигна се на пръсти и целуна брадясалата буза на приятеля си.

— Никога не съм можела да ти се сърдя — каза тя. След това добави: — Въпреки че бог ми е свидетел, че би трябвало да е обратното. Може би трябва да помислиш да се извиниш на Хоук.

Карлсън обърна гръб на Ейнджъл и погледна Хоук. Очите му блестяха насмешливо.