Елизабет Лоуел - Жена без лъжи

— Но ти си обичала да я вземаш и да излизаш в океана — каза Хоук.

Тонът на Хоук привлече вниманието й и тя вдигна поглед към него.

— Да.

— Късмет имаш, че се появих аз. В противен случай може би щеше да ти се наложи да продадеш красивата си… усмивчица… за да се повозиш.

— Хората, които ме извеждат, плащат за нещо повече от усмивка — каза Ейнджъл, като нарочно даде пролука на Хоук.

— Обзалагам се, че е така — гласът му беше изпълнен с презрение.

— Ще загубиш.

Ейнджъл наблюдаваше безизразно лицето му в проточилото се мълчание.

— Аз съм лицензиран риболовен водач — каза спокойно тя.

Хоук повдигна леко вежди, но не каза нищо.

— Както вече ти казах веднъж, Хоук, ти не знаеш нищо за мен.

— Ще се учудиш, скъпа — каза той.

Гласът му беше равен, ако се изключеше лекият сарказъм, който бе също толкова част от Хоук, колкото и гъстата му черна коса. Ейнджъл се запита коя ли жена го беше разочаровала толкова силно, че той смяташе всички жени за ограничени и безчувствени.

Мислите за жената или жените в живота на Хоук разбиха спокойствието на Ейнджъл. Тя нямаше никакво влияние върху него, върху жените, с които се срещаше, или върху заключенията, които си правеше въз основа на миналото си и след това прилагаше към нея в настоящето.

Ейнджъл беше способна да контролира само себе си, своите собствени реакции и заключения.

Тя направи нещо, на което се беше научила през месеците след смъртта на Грант — създаде в съзнанието си образа на най-красивото нещо, което бе виждала през живота си…

Една-единствена роза, разтваряща цветчетата си в лятното утро. Листата й бяха кървавочервени, блестящи, излъчващи спокойствие. Доказателството, че красотата бе успяла да преживее жестоката зима и несигурната пролет стоеше безмълвно пред нея.

Нещо толкова просто.

Една-единствена роза, тържествуваща и спокойна.

При тази представа Ейнджъл се успокои видимо. Тя сложи уверено ръце върху таблото за управление на яхтата и насочи вниманието си към лодката.

Хоук наблюдаваше всяко нейно движение с присвити очи, удивен от промяната в нея. Усещаше, че се беше оттеглила отново.

„Не, не е отстъпила — осъзна той след няколко секунди. — Просто се е прибрала в някакво вътрешно, спокойно място. Място, на което не мога да я достигна.“

Ейнджъл включи двигателите, като наблюдаваше внимателно показанията на уредите. Машините бяха балансирани прекрасно и работеха в пълен синхрон.

Тя издаде одобрителен звук, даде газ и започна да управлява лодката под напрегнатия, одобрителен поглед на Хоук. Яхтата реагираше с лекота на всички команди и носът й разцепваше водата, оставяйки след себе си пенлива диря.

Ейнджъл включи хидролокатора и се загледа в променящото се изображение. Хоук погледна с любопитство към екрана с размер на чиния, който приличаше на зелен телевизор.

— Някога ползвал ли си търсач на риба? — попита го Ейнджъл.

— Не.

Тя посочи към долната част на екрана, след което му показа и разграфената скала на дълбокомера встрани.

— Точно в този момент — каза Ейнджъл — дъното е около двайсет клафтера. Между нас и дъното няма нищо… Чакай!

Без да сваля поглед от екрана, тя намали скоростта и върна лодката назад по същия път.

— Там — каза тя и посочи към една ярка, движеща се редица от линии, които се бяха появили на около десет клафтера дълбочина. — Рибен пасаж. Вероятно от херинги.

— Как може да се разбере какви са?

Ейнджъл сви леко рамене и грациозното движение привлече погледа на Хоук.

— Опит — каза тя. — Херингите се движат хаотично, но в плътна маса. Виждаш ли колко бързо линиите променят посоката си?

Хоук се загледа в екрана, но по-голямата част от вниманието му беше насочено към изящните ръце, които толкова бързо се бяха научили да управляват мощната яхта. Каквато и да беше Ейнджъл, тя притежаваше увереността и координацията на автомобилен състезател.

— Как изглежда сьомгата на екрана? — попита Хоук с тих, плътен глас.

Той се наведе по-напред, сякаш за да види по-добре, но сетивата му усещаха само жената пред него. Ноздрите му се разшириха, когато долови аромата на парфюма, който той вече беше започнал да свърза единствено с Ейнджъл — смес от слънчева светлина, вятър и невидими цветя.

— Сьомгата обикновено представлява по-размазано петно, освен ако не се натъкнеш на по-голям пасаж.

Ейнджъл долови топлината, която излъчваше тялото на Хоук, и затвори очи за миг. Мислите й се разпръснаха и тя побърза да ги събере отново.