Елизабет Лоуел - Жена без лъжи

— Когато излезем в пролива — каза Хоук, — ще ти покажа как се управлява лодката. Ако искаш.

— Разбира се, че искам. Пък и това е единственият начин ти да ловиш риба.

Хоук повдигна въпросително вежди.

— Невъзможно е да ловиш риба сам в яхта с такива размери — обясни Ейнджъл. — Някой трябва да стои на руля, особено ако успееш да закачиш някоя голяма сьомга, а водата е пълна с други лодки и има течение.

Двамата натовариха багажа на лодката. Слънцето се беше издигнало високо над планините, когато Хоук отдели яхтата от кея и навлезе в течението на река Кембъл.

Вляво от лодката разпръснатата вечнозелена растителност отстъпи пред залесения нос, който навлизаше в океана. Вдясно се издигаше малко възвишение, което разделяше океана от реката.

Един малък самолет се понесе по водата. Двигателите му ревяха и го задвижваха все по-бързо, докато най-накрая самолетът не се издигна над водата.

Хоук оглеждаше всичко. Когато и последният буй с ограничение на скоростта изчезна зад кърмата на яхтата, той увеличи мощността на двата дизелови двигатели. Лодката се надигна леко и започна да разцепва синьо-зелената вода, оставяйки разпенена ивица след себе си.

Хоук държеше скоростта доста под възможностите на яхтата, защото наоколо имаше твърде много малки лодки и корабчета. Всички те обикаляха точно определен район. От носовете и кърмите им бяха провесени въдици, които се огъваха под тежестта на стръвта и силата на океана.

— Това трябва да е риболовният вир на господ — подметна Хоук.

Ейнджъл се усмихна.

— Това е Езерото на французина — каза тя, повишавайки глас, за да надвика мощното ръмжене на двигателите. — Преди да построят язовира, река Кембъл излизаше от коритото си през лятото. Наводненията издълбали огромна дупка в океанското дъно.

Хоук погледна през рамо, но не видя нито язовир, нито дупка.

— Сьомгата е там — каза Ейнджъл и посочи към района, в който се намираха лодките. — Някои хора твърдят, че рибите се приспособяват към сладката вода. Други пък казват, че просто си лежат там и чакат подходящите сензорни сигнали да ги подмамят в реката.

— Според теб кой е прав? — попита Хоук.

Дълго време Ейнджъл не му отговори. Хоук я погледна с любопитство и желание, което му беше трудно да прикрие.

На светлината на слънцето къдриците, които се бяха измъкнали от плитката й, горяха като бледи пламъци на фона на бялата й кожа. Профилът й имаше необичайна чистота, силна хармония между чело, нос и брадичка, без това да я прави по-малко, женствена.

Когато се обърна с лице към него, очите й бяха прозрачни и дълбоки като речен вир. Погледът й не беше фокусиран и сякаш беше насочен навътре, а не към Хоук или океана.

— Според мен — каза бавно Ейнджъл — сьомгите в Езерото на французина са свикнали със себе си и със сладката вода, която ще доведе до пълното им унищожаване.

— Говориш, сякаш сьомгите са хора.

— Така ли? — каза тихо Ейнджъл и се усмихна тъжно. — Повечето хора не са толкова смели. Те не гледат по-далеч в бъдещето от следващия си обяд или вечеря. Сьомгите гледат към смъртта и отвъд нея.

— Отвъд нея?

— Раждането. Вечният цикъл на раждане и смърт, преплетени помежду си като река Кембъл и океанът.

Над водата се разнесе силен вик, последван от развълнуван порой от думи на френски. Ейнджъл се облегна на перилата и се вгледа по посока на звука.

— Виж! — каза тя. — Той е хванал една!

Ейнджъл посочи към една малка гребна лодка, която изглеждаше като закована за блестящата повърхност на океана. Тя отвори нетърпеливо прозореца. Пръстите й се вкопчиха в ръката на Хоук.

— Виждаш ли? Гребната лодка до жълтото корабче. О, закачили са истински тежкар! Виж само как се е огънала въдицата!

За миг Хоук усещаше само близостта й, сладкия й аромат, пръстите й, които натискаха мускулите на предмишницата му.

След това погледът му проследи пръста, с който тя му сочеше. Хоук забеляза една малка лодка. Тя нямаше двигател и в нея се виждаше само един мъж с широки рамене, който гребеше усилено, докато друг мъж се опитваше да се пребори с огънатата въдица.

— Какво е станало с двигателя им? — поинтересува се Хоук.

— Това е лодка на „Тайи клуб“. Там двигателите не са разрешени.

— Защо?

— Идеята им е да ловят сьомгата като първите англичани, които са дошли тук — с дървени гребла и дървена стръв. Единствено човешката сила срещу тази на сьомгата.

Хоук се загледа по-внимателно. Малката лодка не се помръдваше, закована на мястото си от борбата между човек и риба.