Елизабет Лоуел - Жена без лъжи

Хоук усети прилив на сили и вълнение. Той вдигна глава към небето и остави изгряващото слънце да го окъпе в лъчите си. Бе прекарал твърде много време затворен, откакто бе напуснал фермата. До този момент не бе осъзнавал колко много му беше липсвало небето.

Откъм каменистия връх Ийгъл Хед отново се чу крясъкът на хищна птица.

Ейнджъл погледна нагоре, видя удоволствието, изписано по лицето на Хоук, и почувства как в нея се надига възбуда. В първите няколко секунди усещането я шокира, но след това тя го прие.

„Страстта не трябва да ме изненадва. Аз избрах да живея след смъртта на Грант. Любовта и желанието са неразделна част от живота. Това, че не съм желала мъж от три години, не означава, че никога вече няма да пожелая мъж.“

Въпреки че признаваше пред себе си силата на привличането, което изпитваше към Хоук, тя знаеше, че той щеше да я нарани силно. Хоук беше най-суровият мъж, когото някога бе познавала. И все пак под външната му твърдост се криеше копнеж за красота, за топлина, за… любов. Ако този копнеж липсваше, тя едва ли щеше да чувства привличане към него.

Ейнджъл знаеше, че нямаше никакви гаранции, че точно тя щеше да успее да се докосне до копнежа на Хоук. Всъщност нямаше никакви гаранции, че това щеше да се удаде на когото и да било, дори на самия Хоук.

Той беше силен. Твърде дълго беше живял сам.

Същото можеше да се каже и за нея.

„Трябва ли обаче да рискувам спечеленото с толкова много усилия спокойствие заради един мъж, който може би вече не вярва в любовта?“

Тя затвори багажника и острото изщракване привлече вниманието на Хоук. Той не свали очи от нея, докато Ейнджъл се качваше в колата. След кратко колебание Хоук седна зад волана. Докато пътуваха, Ейнджъл не каза нищо. Тя очевидно също се радваше на тишината и цветовете на небето.

Хоук паркира БМВ-то на паркинга на пристанището и двамата слязоха от колата. След това се заеха с пренасянето на багажа до кея.

Когато забеляза лодката на Хоук, Ейнджъл спря по средата на кея и се втренчи в нея. Яхтата беше дълга повече от девет метра и имаше онези изящни линии, които бяха запазена марка на мощните италиански моторни яхти. Един-единствен поглед й бе достатъчен да разбере, че яхтата се управляваше лесно и че щеше да преодолее развълнуваните води на Вътрешния пролив с лекотата, с която ястребът преодолява въздушните течения.

— Красива е — каза Ейнджъл и се обърна към Хоук. — Как се казва?

— Още не съм я кръстил.

Ейнджъл осъзна, че лодката беше чисто нова.

— Недей да бързаш да я кръщаваш. Лодката има само едно име, а тази заслужава най-доброто.

— Защото е красива ли? — подхвърли Хоук, докато се качваше на палубата.

— Тази лодка не е красива — отвърна Ейнджъл. — Тя е направо великолепна. Идеално съчетание на форма и функционалност. Нищо не липсва, нищо не е излишно.

Хоук се обърна и погледна Ейнджъл през рамо. Тя не го забеляза. Погледът й не се откъсваше от блестящия бял корпус на яхтата.

Устните му се извиха в саркастична гримаса.

— И е доста скъпа — каза Хоук.

Ейнджъл продължи да гледа яхтата още известно време, след което въздъхна.

— Да, обзалагам се, че е така. Италианците не се срамуват, когато определят цените на своите творби на изкуството — тя погледна Хоук. — Можеш ли да… можеш ли да я управляваш?

— Някога се състезавах с моторни лодки.

— Мислех, че Дери спомена, че си бил автомобилен състезател.

— Правил съм и двете. При автомобилите се печелеше повече.

— И беше по-опасно? — попита Ейнджъл.

Хоук присви очи.

— Възбуждаш ли се от мисълта за опасността? — попита той.

— Не.

— Много жени се възбуждат.

— Така ли? — попита Ейнджъл. — Защо?

Хоук издаде някакъв рязък звук.

— Адреналин, скъпа. Показва им, че са живи.

— Или че някой друг е мъртъв — каза Ейнджъл. Спомените се върнаха и стегнаха гърлото й, сякаш се опитваха да я задушат.

Хоук забеляза измъченото й изражение. Тогава тя намести чантите в ръцете си и се качи на яхтата, сякаш нищо не се беше случило.

Хоук осъзна, че наистина не се беше случило нищо. Призраците, които преследваха Ейнджъл, не бяха нещо ново. Те бяха неразделна част от живота й, също както неговите призраци бяха неразделна част от неговия.

А може би измъченото изражение беше просто преструвка. Хоук сви мислено рамене и се отказа да разсъждава повече по тази тема.

„Преструвка или истина, това не променя същността на Ейнджъл. Дори животните потръпват на сън, когато ги преследват онези призраци, които ограничените им мозъци успеят да съчинят.“