Елизабет Лоуел - Жена без лъжи

— Хора от цял свят идват тук само за да уловят петнайсеткилограмова сьомга от гребна лодка — каза Ейнджъл. — Ако успеят, стават членове на „Тайи клуб“.

— Ти член ли си? — попита тихо Хоук.

— Да.

— Кой греба за теб? Дери ли?

Въпросът прониза Ейнджъл като нож, оставяйки след себе си спомените да бликнат като кръв от рана.

За нея бе гребал Грант. Двамата се бяха смели и вълнували заедно и се бяха зарекли да опушат сьомгата и да я сервират на тържеството по случай годишнината от сватбата си.

Десет дни по-късно Грант бе загинал.

— Сутрин в събота и неделя — продължи Ейнджъл, без да отговори на въпроса, — тук е толкова претъпкано, че човек може да минава от лодка в лодка.

Тревогата, която се беше изписала върху лицето на Ейнджъл за миг, и избягването на прекия отговор на въпроса не бяха убягнали на Хоук.

— Искам да си опитам късмета с гребна лодка — каза той. — Мъжът, който греба за теб, все още ли е свободен?

— Не — гласът й бе тих и категоричен.

— Защо?

— Аз не съм достатъчно силна, за да греба повече от час срещу силно течение — продължи Ейнджъл, пренебрегвайки въпроса. — Това не е достатъчно, за да ти даде шанс да хванеш нещо. Карлсон ще гребе за теб, ако го помоля. Той е толкова силен, че може да гребе с дни срещу всяко течение.

— Карлсон?

— Един приятел — каза тихо Ейнджъл. — Един много стар приятел.

Ъгълчето на устата на Хоук се повдигна едва забележимо. Той се зачуди колко ли „много стари приятели“ имаше Ейнджъл в пролива.

Тя го погледна.

— Искаш ли да помоля Карлсън да гребе за теб? — попита го тя.

— Ще си помисля.

Хоук й обърна гръб.

Раздвижването на мускулите му по ръката й я накара да осъзнае, че все още го държеше, затова побърза да я отдръпне.

— Искаш ли да почакаме, докато измъкнат рибата? — попита я Хоук, докато променяше мощността на двигателите.

— Не. Може да минат часове. Сьомгите са много издръжливи. Освен ако ти не искаш да почакаме.

— Предпочитам да се измъкнем от тази навалица и да те науча как се управлява лодката. Накъде?

— На север — отвърна кратко Ейнджъл. — Колкото по-надалеч отиваш, толкова по-малко хора има.

— Изглежда, че посоката ще ми хареса.

Хоук се настани зад руля и даде газ, при което носът на яхтата се издигна над вълните.

Докато лодката набираше скорост, Ейнджъл се облегна назад в седалката си и се загледа през предното стъкло в океана отпред.

— Предупреден ли си за мъртвите товари? — попита Ейнджъл.

— Какво е това? — отвърна Хоук с въпрос.

— Трупи, откъснали се по време на превоз. Когато се напоят с вода, започват да плуват малко под повърхността, докато най-накрая не потънат.

Хоук незабавно намали скоростта.

— Звучи смъртоносно — каза той.

— Понякога. В повечето случаи се отърваш със студена баня и разбита лодка.

Вляво се появи мощна моторна лодка, която ги изпревари, оставяйки зад себе си фонтан от пръски.

— Изглежда, че на него никой не му е казал за мъртвите товари — каза Хоук.

— Човек свиква с тях, също като с бурите и теченията със скорост петнайсет възела. Вървят си с територията.

— Също като автомобилните катастрофи — каза Хоук.

Ейнджъл потръпна леко, но веднага се овладя.

— Да — потвърди тя. — Също като автомобилните катастрофи. Въпреки това хората продължават да карат.

Хоук забеляза завръщането на призрака Ейнджъл. За миг на лицето й се бе изписала болка, но след това призракът бе изчезнал.

— Каква скорост е безопасна според теб? — поинтересува се той.

— Сега ли?

Ейнджъл се обърна бавно и огледа повърхността на океана зад лодката.

— Има добра видимост — каза тя. — Вятърът е слаб. Течението също е слабо.

Хоук също огледа водната повърхност и сравни нейната преценка със своите познания, придобити като състезател с моторни лодки.

Най-накрая Ейнджъл посочи към моторната лодка, която се отдалечаваше от тях.

— Горе-долу колкото неговата — каза тя.

Хоук повдигна вежди, но не каза нищо и отново увеличи скоростта.

— Наоколо няма чак толкова много мъртви товари — обясни Ейнджъл. — Пък и повечето от тях се маркират с флагчета, когато бъдат открити.

— За това ли са тези неща? — попита Хоук.

Той посочи към няколко пръта с дължина около метър, заострени в единия си край и с ярко триъгълно флагче, прикрепено към другия.

Ейнджъл кимна.

— Ако открием мъртъв товар, ще го маркираме.

— А след това какво? Ще се обадим на канадския вариант на Бреговата охрана ли?