Елизабет Лоуел - Жена без лъжи

— Не. Обикновено събирачите на трупи ги прибират. Цената на дървения материал е толкова висока, че може да достигне неколкостотин долара за парче.

— А ако никой не го прибере? — попита отново Хоук.

— Тогава флагчето го прави лесно забележим дори при скорост два пъти по-висока от нашата.

— Хубаво щеше да бъде, ако всички проблеми в живота можеха да бъдат маркирани толкова ясно — подхвърли саркастично Хоук.

— Флагчетата вършат работа само ако притежаваш достатъчно здрав разум да се вслушаш в предупреждението, което изразяват — каза със същия тон Ейнджъл.

„А ти вслушваш ли се в собствените си съвети? — запита се мислено тя. — Хоук е целият маркиран с флагчета, но ти не ги виждаш, а гледаш само към мъжа под повърхността, който притежава копнеж и интелект, топлина и сила и всичко онова, което прави живота толкова ценен. И опасност. Ясно виждаш опасността.“

Ейнджъл не подценяваше опасността, която се криеше у Хоук. Нито пък се страхуваше от нея. Всъщност тя я уважаваше.

Опасност съществуваше винаги и представляваше неразделна част от живота, също като любовта. За да имаш едното, трябваше да приемеш и другото. Грант Рамзи бе научил Ейнджъл на това… любов и смърт.

Познанието почти бе унищожило Ейнджъл. Тя не знаеше дали беше достатъчно силна, за да се опита да научи още нещо.

Знаеше само, че щеше да се опита.

Ейнджъл насочи Хоук към една спокойна ивица вода, като го докосна по ръката и посочи надясно. По време на пътуването в пролива никой от тях не се беше опитал да говори заради силния шум от дизеловите двигатели.

Хоук умело вкара лодката в спокойните води близо до една издадена част от сушата. След това пусна двигателите на празен ход, за да прецени течението. Тук то не беше силно.

Хоук се надигна от мястото си зад руля и когато се изправи, се озова толкова близо до Ейнджъл, че тя успя да долови аромата на одеколона му. Очите му бяха кристално кафяви, с изненадващи златисти петънца. Мустаците му бяха черни като средата на очите му.

Ейнджъл се запита какво ли щеше да бъде усещането от допира на тези мустаци до кожата й. Искаше й се да узнае дали щяха да бъдат твърди или меки и възбуждащи, или пък комбинация от двете.

„Дали мустаците му ще бъдат хладни под пръстите ми, или ще излъчват същата горещина, която излъчва цялото му тяло и която достига до мен дори когато не го докосвам?“

Мълчанието и мислите на Ейнджъл я накараха да затаи дъх. След това тя забеляза как погледът на Хоук стана воднист, когато той осъзна, че тя го оглеждаше.

Ейнджъл отвърна поглед от чувствената линия на устните на Хоук. Искаше й се да каже нещо, каквото и да било, просто защото усещаше, че и той я оглеждаше по същия начин, по който го бе оглеждала тя.

Но думите не идваха.

Ейнджъл мина край него, като гледаше в пода, и седна зад руля на мощната яхта.

Хоук се наведе над нея и над пулта за управление и когато тя си пое бързо дъх осъзна, че присъствието му я притесняваше. Внимаваше да не я докосва. Беше я виждал вече как се отдръпва.

Въпреки че Хоук успя да овладее желанието си да погали пулсиращата вена на врата на Ейнджъл, не можеше да отрече внезапния приток на кръв и адреналин, които даваха началото на преследването. Тялото и гласът му обаче останаха напълно спокойни.

Подобно на плячката си, хищникът също бе способен да отстъпи временно.

— Някога управлявала ли си нещо толкова мощно? — попита Хоук с тих, почти интимен глас.

Ейнджъл не сваляше очи от уредите пред себе си.

— Не.

Думата прозвуча задъхано дори за самата нея. Тя си пое дълбоко дъх, за да успокои ускорения си пулс.

— Не — повтори Ейнджъл. — Лодката на Дери беше едва на половината на тази като размер и имаше не повече от една четвърт от мощността на твоята.

— Беше?

— Продаде я преди няколко месеца.

Ейнджъл премълча, че продажбата бе станала без нейното знание. Дери бе продал лодката, за да изплати дълговете, които беше натрупал през последната година в колежа.

Ейнджъл щеше да му даде парите, ако бе знаела, че се нужда от тях. Поне би се опитала. Дери обаче беше решил да не взема пари от нея, въпреки че единственото нещо, за което Ейнджъл беше готова да даде всичко, бе неговото бъдеще.

— Ти не одобряваш — каза Хоук.

— Какво?

— Това, че Дери е продал лодката си.

— Тя си беше негова и той можеше да прави с нея каквото си иска.

Ейнджъл бе успяла да се овладее и гласът й беше напълно спокоен.