Елизабет Лоуел - Жена без лъжи

— Да. Иска да го превърне в завод за крекинг на суров нефт от Северно море.

Ейнджъл се поколеба за малко, след което се върна до печката.

— Хоук трябва да е много богат — каза тя.

— Предполагам, че е. Когато помолих банката да го провери като потенциален купувач на Ийгъл Хед, трябваше само да спомена името Майлс Хоукинс и погледът на стария Джонстън светна като коледна елха.

— Портокалов сок — каза Ейнджъл.

Дери послушно изпи сока.

— Хоук има доста стабилна репутация в онова, което Джонстън нарича „международната финансова общност“ — добави Дери. — Първокласен голям играч.

Дери замълча, за да отпие няколко глътки кафе. След това въздъхна и погледна с надежда кафеварката.

Ейнджъл се усмихна, взе кафеварката и доля чашата му.

— Странно е — каза след малко Дери. — Хоук не се държи като богаташ.

Ейнджъл сви рамене и се върна при тигана с бекона.

— И какво според теб означава да се държи като богаташ?

— Нали знаеш. Да хвърля пари навсякъде. Да споменава имената на съответните курорти, на съответните хора. Частни самолети и свръхбързи коли.

— Като Клариса ли?

Дери замълча и въздъхна.

— Да. Тя беше нещо различно, нали?

Ейнджъл потисна усмивката си.

— Ще ти кажа какво беше различното в нея — каза тя, — но от мен не се очаква да знам думата. Добре, че ти успя да разбереш каква е в действителност, Дери. Вярно е, че беше невероятно красива, но имаше интелект на мида.

— Не обиждай мидите — каза сухо Дери.

Ейнджъл се усмихна и сложи ивиците бекон да се сушат на хартиени салфетки.

— Колко яйца? — попита тя.

— Пет.

— Гладни сме, така ли?

— Ако случайно си забравила, снощи проспах вечерята.

— А-ха — каза Ейнджъл.

Тя си спомняше прекрасно вечерята. Двамата с Хоук бяха прекарали един час в обсъждане на програмата. Тя беше изготвила списък с нещата, които трябваше да направят, и бе отбелязала приблизително колко време ще им трябва за всяко. Хоук беше погледнал бегло списъка и го бе оставил встрани.

След това беше започнал да разпитва Ейнджъл за подробностите, без да пропуска нито едно от трийсет и седемте предложения в списъка, който бе гледал в продължение на не повече от шейсет секунди. Въпросите му бяха кратки и изчерпателни. В края на разговора им Ейнджъл се беше почувствала напълно изтощена.

Когато Хоук бе събрал цялата необходима информация, без да поглежда към списъка, бе написал нов график, бе подал няколко хиляди долара на Ейнджъл за разходите и я бе оставил сама.

Той бе прекарал следващия час в разговори с фондовата борса в Токио.

Ейнджъл сложи бърканите яйца в тигана за омлет и го завъртя сръчно, след което прибави различните съставки.

— Гъби? — попита тя.

— Всички екстри — отвърна незабавно Дери. Омлетът стана по-дебел. Точно когато Ейнджъл го сгъна на две, избръмча звънецът на таймер.

Тя сложи омлета на Дери на една затоплена чиния и измъкна една тава с кроасани от печката. Дери долови аромата на кроасаните и се усмихна.

— Благодаря, Енджи — каза тихо той. — Това е много по-хубаво от препечен хляб с фъстъчено масло.

— Всичко е по-хубаво от препечен хляб с фъстъчено масло.

— Дори лебервурст със сметана? — подхвърли невинно Дери.

Ейнджъл потръпна.

Дери опита омлета и въздъхна.

— Клариса беше права за едно нещо — каза той.

— Така ли?

— Ти ще ме разглезиш твърде много, за да проявя интерес към друга жена.

Ейнджъл се разсмя и разроши косата му. След това се обърна да тръгне към печката и за малко щеше да се блъсне в Хоук.

— Ох! — Ейнджъл отстъпи стреснато назад. — Господи, ама ти си бил много безшумен!

Хоук я погледна хладно. Чертите му изглеждаха необичайно остри, а очите му изглеждаха черни на изкуствената светлина.

Ейнджъл щеше да отстъпи още по-назад, ако гипсираният крак на Дери не й пречеше.

— Не спа ли добре? — попита тя, докато оглеждаше лицето на Хоук.

— Спах както всяка нощ — тонът му беше отсечен и студен като погледа му, който я оглеждаше от главата до петите.

Той се обърна и взе една чаша за кафе. След това взе кафеварката и напълни чашата. Докато отпиваше от кафето, погледът му се спря върху съставките за омлета.

— Седни — каза му Ейнджъл. — Колко яйца искаш в омлета?

— Няма нужда — отвърна Хоук с мрачен поглед. — Аз не бих искал да бъда разглезен — за друга жена.

Дери издаде някакъв задавен звук, който бързо премина в бурен смях.

Ейнджъл стисна устни миг преди да успее да се овладее. Искаше й се да намира язвителните забележки на Хоук за забавни, но вместо това ги приемаше твърде лично.