Елизабет Лоуел - Зовът на сърцето

— Никога не съм била по-добре.

— А мен няма ли да ме попиташ как съм? — обади се най-после и Кейс. — Сестра ти е доста темпераментна жена.

— Кейс, ако не беше толкова голям, за да те напляскам… — започна тя.

— Но съм — прекъсна я той. — Така че не можеш да го направиш. Прибирай се, Конър. Идваме след малко.

Смехът на момчето отекна в настъпващото утро.

Продължаваше да се смее дори когато вратата на къщата се затвори зад гърба му.

В очите на Кейс обаче нямаше и следа от смях.

— Сара… — започна той.

— Не — прекъсна го тя.

— Какво?

— Не. Просто не. Не разваляй всичко, като ми кажеш колко не ме обичаш. Знам, че е така, но не искам да го чувам.

Той затвори очи, за да не вижда болката в нейните. Но и него го болеше.

— Не можем да го направим отново — каза той глухо.

— Не можем? — Сара се изсмя късо. — Ти си толкова твърд в момента. Не ми казвай, че не можем.

Той едва ли би могъл да спори. Членът му пулсираше до хълбока й, сякаш не беше имал жена от години.

— Добре — процеди той през зъби. — Не трябва да го правим отново.

— Защо?

— Мога да ти направя бебе!

Тя потрепери и леко раздвижи хълбоци, преценявайки готовността му.

— Не се и съмнявам — съгласи се тя.

— И тогава ще трябва да се оженя за теб и…

— Защо? — прекъсна го тя.

Той се втренчи в нея, сякаш внезапно беше полудяла.

— Аз съм богата вдовица, не бедна девица — каза тя делово. — И освен това, следващия път ще използвам това, което ми даде Лола.

— Няма да има следващ път.

— В такъв случай това, което истински те притеснява, не е, че мога да забременея, нали? Какво има? Не ти ли хареса това, което направихме?

Устата на Кейс се затвори толкова рязко, че зъбите му изтракаха.

Дори под гъстата му брада можеше да се види, че челюстта му е здраво стисната.

— Знаеш много добре, че ми хареса — процеди той през зъби. — Проклятие, „хареса“ е слаба дума. Никога не съм се чувствал по-добре!

Нито пък ще се чувствам, добави горчиво наум.

— Тогава няма никакъв проблем. — Тя му се усмихна сладко. — Хайде, мързеливецо. Хайде да видим какъв готвач е Морган. Освен ако не искаш да разбереш дали няма да ни стане още по-хубаво, ако се поупражняваме…

С тихо проклятие Кейс скочи от постелята. Облече се бързо. Студеният въздух не беше единствената причина да бърза. Едни очаровани сиви очи запаметяваха всеки сантиметър от тялото му.

— Обличай се — каза той.

— Не мога да си намеря долната риза? Какво си направил с нея?

Той се огледа наоколо, почти отчаян. Ризата й се подаваше откъм долната част на завивките.

Той я взе и си спомни как събличаше топлия, мек муселин, откривайки още по-топлата, мека плът отдолу. Бързо захвърли бельото към нея.

„По дяволите! Тя е като огън посред зима. Сигурно ще умра, спомняйки си какво е да прониквам в нея. Истинска жена, топъл мед върху езика ми, върху цялото ми тяло. Един зимен огън, горящ само за мен.“

Той потрепери от обзелото го желание. Всичко, което можеше да направи, бе да натъпче неконтролируемата си плът в панталоните.

— Имаш ли нужда от помощ? — попита го Сара.

— От няколко години насам се обличам съвсем сам — каза той дрезгаво.

— А какво ще кажеш ти да ми помогнеш? Аз съм все още начинаеща.

Дразнещата нотка в гласа й още повече го възбуди.

— Ева също е била такава — измърмори той, — но бързо се е научила.

Кейс вдигна поглед към очите й и видя как веселото изражение в тях изчезва.

— Сара… — започна той.

Този път тя не го прекъсна. Просто изчезна. Одеялата се надигаха и смъкваха, докато тя се обличаше под тях. Не след дълго тя се появи — съвсем облечена, като се изключат ботушите.

— Само за да не разбере Конър колко много не ме харесваш — каза тя равно, — би ли се опитал да се държиш добре с мен пред него?

— Аз те харесвам.

— Добре. — Тя нахлузи десния си ботуш. — Тогава да се държиш добре с мен няма да е проблем.

Тонът й му подсказваше, че въобще не му вярва, че я харесва.

— Мъжете не прекарват такива нощи с жени, които не харесват — каза той глухо.

— Разбира се.

Тя напъха левия си крак в другия ботуш и се изправи бързо.

— По дяволите, изслушай ме! — извика Кейс.

Едни студени сиви очи го пронизаха.

— Не само те слушам, ами съм съгласна с теб — каза тя.

— Но това не е вярно.

Веждите с цвят на канела се извиха елегантно нагоре.

— Щом казваш — промълви Сара.

— Какво?

— Аз ще се държа добре с теб, но и ти трябва да опиташ. Само колкото да се упражняваш, разбира се. Не очаквам да се държиш добре, когато Конър не е наоколо.