Елизабет Лоуел - Зовът на сърцето

Очите й се отвориха. Меката светлина на звездите им придаваше загадъчен блясък.

— Хайде — прошепна той. — Направи го.

— Така ли? — попита тя, пъхвайки ръката си между гърдите им.

— По-надолу.

Ръката й се придвижи към корема.

— По-надолу.

Ръката й се придвижи още по-надолу. Очите й внезапно се разшириха и заприличаха на сребърни монети.

— Да — прошепна той до устните й. — Целият съм в теб. Все още ли се страхуваш?

— Изненадана съм. — Тя се раздвижи. — Ти си точно като за мен — прошепна Сара. — Наистина си точно като за мен.

— Господи, да!

Той леко захапа долната й устна и беше изненадан от внезапното ускоряване на дишането й. Знаеше, че е достигнала до върха само преди малко. Не очакваше, че ще иска още любовни игри.

Но въпреки това тя инстинктивно се стегна около него.

— Отново ще започна да се движа, ако продължаваш да го правиш — прошепна той.

— Какво правя?

— Галиш ме целия, отвътре.

Сара отново го направи, без изобщо да помръдва хълбоците си. Потрепери от насладата, която я заливаше с всяко скрито свиване на мускулите й.

— Така ли? — прошепна тя.

— Точно така.

— Но така ми е много хубаво. Не искам да спирам.

— А какво ще кажеш за това?

Кейс раздвижи хълбоците си. За малко да не успее да покрие устата й със своята, за да заглуши изненадания й чувствен вик. Движеше се отново и отново, възбуждайки я все повече и повече.

Ноктите й деряха безмилостно гърба му. Това го възпламеняваше повече от всяка нежна милувка, защото беше твърде много възбуден, за да усети по-леко докосване. Това сигурно беше някакъв примитивен инстинкт, както този, който движеше тялото му.

Тя му даваше това, от което имаше нужда, искайки това, което той можеше да й даде в замяна.

Трябваше да го получи на всяка цена.

Ако можеше, щеше да крещи от удоволствие, но устните му бяха притиснати към нейните. Потта се стичаше по тялото й, докато тя се опитваше да се приближи повече към него и към екстаза, който също беше съвсем близо.

И той изведнъж дойде. Беше навсякъде около нея, вътре в нея — тъмнина и светлина, които се сливаха пред очите й.

Но той продължаваше да се движи в нея, докато тя трепереше и хълцаше, отдавайки се на заслепяващите, пулсиращи цветове.

С дрезгав стон той също свърши, изгаряйки в златистите пламъци, които обгръщаха тялото и душата му.

Мина доста време, преди да се осъзнаят. Просто се бяха вкопчили здраво един в друг и не можеха да продумат.

— Боже милостиви — прошепна тя най-накрая.

— Амин.

Той целуна устните й, наслаждавайки се за кой ли път на вкуса й.

— Невероятна си — промълви той до устата й. — Толкова си жива.

— Ти, а не аз.

— Не — ти.

Тя се засмя тихо.

— Имаме цяла нощ на разположение, за да спорим кой кого изгаря жив.

Белите му зъби проблеснаха за момент под тъмната брада.

— Има някои спорове, които… ъъъ… един мъж не може да води повече от един или два пъти за една нощ.

— Така ли?

— Точно така.

Тя се усмихна и си притисна към голото му тяло.

— Това означава ли, че сега мога да те галя, а ти ще заспиш мирно и кротко в ръцете ми? — попита тя.

Той я целуна по врата, прозина се и се претърколи на една страна, повличайки я със себе си.

— Ако искаш — каза той съвсем тихо, — можеш да опиташ. За малко.

Просто един сън. Само за малко. Един сън, това е всичко. Просто един сън.

Сълзите напираха в очите й, но тя целуна врата на Кейс, рамото му, силната му ръка. Опита соления вкус на кожата му, хвана малко от космите на гърдите му с устни и дръпна.

Нямаше намерение да го дразни, да го възбужда или да иска нещо от него. Просто го опитваше по всички възможни начини. Бавно се плъзна надолу по гърдите му, вдишвайки първичното ухание на мъж и жена.

Пътечката косми, която се спускаше от пъпа към слабините му, я заинтригува. Гъделичкаше устните й и тя се усмихна. Продължаваше да се усмихва, когато стигна до члена му, който й ставаше все по-познат.

Той се възбуждаше.

Тя се надигна и го погледна в очите. Той я наблюдаваше.

— Непрекъснато ли си в това състояние? — попита тя тихо, объркана.

— Никога преди.

— Преди какво?

— Преди теб.

— О! Това… хубаво ли е?

— Не знам. Никога не ми се е случвало. Но имам намерение да разбера.

Сара притисна бузата си към него. Възбудата му нарастваше.

Тя го целуна.

Кейс замаяно се чудеше дали не е умрял и отишъл в рая, вместо в ада, който смяташе, че го очаква.

Върхът на езика й се плъзна по пулсиращата вена на члена му.