Елизабет Лоуел - Зовът на сърцето

Ноктите й се забиха в бедрата му. Тя го прегръщаше, галеше го, нежно целуваше челото му, клепачите му, устните му.

След известно време той вдигна глава и я погледна с блестящи очи.

— Причиних ли ти болка? — попита я той.

— Мислех, че аз ти причинявам болка — отвърна тя горчиво. — Изглеждаше така, сякаш умираш. Отново… отново ли те отвратих?

— Да ме отвратиш? За какво говориш? Никога не си ме отвращавала.

— Дори и първия път?

— Не би могла да ме отвратиш, дори и да се опитваш.

Тя въздъхна с облекчение.

— Но аз съм отвратена от себе си — каза тя дрезгаво. — Никога не съм губила така контрол над себе си. Съжалявам.

Той направи усилие, за да се отдели от нея. Тя стисна бедрата си около хълбоците му.

— Каза, че не те отвращавам — прошепна тя.

Кейс хвана лицето й с ръце.

— Ти не ме отвращаваш — каза той отчетливо. — Възбуждаш ме така, както никоя жена досега не ме е възбуждала.

— Тогава защо се отдръпваш?

— Защото ще те смачкам.

Тя се усмихна и надигна хълбоците си към него. Сладкото усещане, което изпитваше с всяко движение я караше да го желае още повече, още по-надълбоко.

— Няма да ме смачкаш — прошепна тя, — Само ме топлиш — отвън и отвътре. А това е нещо доста полезно през една студена зимна нощ Харесва ли ти да ми служиш за одеяло?

Той издаде някакъв странен звук и отпусна главата си до нейната на постелята.

— Кейс? Добре ли си?

— Не. Ти ме караш да искам да… — Гласът му потрепери. Не можеше да обясни сложните чувства, които се изплъзваха от контрола му. — … да се смея — каза най-накрая. — Не искам да се смея, да чувствам, да обичам. Никога повече. Не мога.

Сара беше доволна, че тъмнината на нощта прикрива това, което думите му й причиняваха — болка, гняв и непоносима тъга.

Но го разбираше. Разбираше какво кара Кейс да не я иска и защо. И не можеше да го обвинява за избора му.

Тя го обичаше.

— Всичко е наред — прошепна тя. — Смей се или плачи, или просто не прави нищо. Това е само един сън, забрави ли? А сънищата не се броят.

Още докато говореше, хълбоците й отново се надигнаха към него с чувственост, която Кейс не би могъл да сбърка с нищо друго.

Тя все още го желаеше.

Горещата вълна го разтърси от главата до петите. Тялото му се притисна още по-силно към нейното. Изпълваше я цялата.

— О, Господи — шепнеше тя замаяно. — Това е прекрасно.

Хълбоците й продължаваха да се движат, доставяйки удоволствие и на двамата.

— Сара.

— Мм?

— Изгаряш ме жив.

— Това хубаво ли е, или лошо?

— Попитай ме пак след няколко минути.

— Какво?

Отговорът му беше целувка, която изпълни устата й така, както той изпълваше тялото й. Не спря, докато тя не остана без дъх, притискайки се към него, предусещайки екстаза, който беше съвсем близо.

Тогава той се претърколи от нея. Започна бързо да съблича дрехите си, които досега само бе разхлабил.

— Чакай — обади се Сара, посягайки слепешката към него. — Къде отиваш?

— Никъде. Желая те така, както и ти мен.

Тя бавно осъзна, че той просто съблича дрехите си. Бледата звездна светлина галеше кожата му. Все още влажна от страстта й, твърдата му, възбудена плът блестеше.

Изглеждаше огромен.

— Боже Господи! — възкликна тя, изумена. — Това цялото ли беше в мен?

Кейс издаде същия странен звук — на радост или болка, или и двете едновременно.

— Съвсем всичкото — отвърна той тихо.

Дори тъмнината не можа да прикрие учудването в очите на Сара.

— Не го вярвам — каза тя.

— А аз — да. Това ти хареса, скъпа. Извиваше се под мен като котка, искаше още, но аз изгубих контрол преди да ти дам това, от което се нуждаеш.

Тя посегна към твърдия му възбуден член, но изведнъж спря.

— Може ли… да те докосна? — попита тя несигурно.

Нещо много близко до усмивка грейна на лицето му, когато я погледна.

— Където пожелаеш. И както пожелаеш. Но би ли имала нещо против първо да се мушна до теб под одеялата? Студено е, когато си сам.

Трепереща от чувства, в които бяха примесени едновременно страх и удоволствие, Сара вдигна одеялата в безмълвна покана.

Тя все още не можеше да повярва, че той е бил целият вътре в нея, без това да я разкъса.

Усети студения въздух и Кейс изведнъж се озова под одеялата при нея. Тя легна на една страна, с лице към него. Кожата му беше хладна, но постепенно стана приятно топла.

Той бавно я придърпа към себе си. За първи път усещаше голото й тяло до своето, без никакви дрехи. Възбуденият му член притисна корема й като нагорещен от слънцето камък.