Елизабет Лоуел: Най-силната магия

— Не! — изпищя Мег.

Отчаянието й придаде невероятна сила. Тя замахна яростно с окованите си ръце. Тежката желязна верига се стовари върху арбалета и го измести настрана в мига, в който Руфъс отпусна тетивата. Стрелата излетя далеч в тъмната нощ.

Руфъс захвърли безполезното оръжие и измъкна меча си с дясната си ръка, докато с лявата замахна към момичето, което бе осуетило намеренията му. Нямаше какво друго да предпази Мег от удара на желязната ръкавица, освен тънките й дрехи. Тя се завъртя, политна напред и протегна окованите си ръце към своя съпруг.

— Доминик…

Доминик се озова до нея с един скок и я хвана с лявата си ръка, преди да е паднала на земята. Дясната му ръка завъртя яростно меча.

Сграбчил своя меч с две ръце, Руфъс замахна с все сила — удар, който трябваше да разсече Доминик на две, а заедно с него и Мег.

Острието вече беше само на педя от целта си, когато мечът на Доминик проблесна в тъмнината и посрещна удара. Стоманените мечове се сблъскаха със звън, който можеше да смрази кръвта и на най-опитния рицар.

Руфъс изрева яростно и замахна отново. Доминик с мъка успя да парира удара. Биеше се само с една ръка, защото с другата стискаше здраво Мег.

Когато Руфъс замахна за трети път, Доминик се престори, че се подхлъзва. Падайки, той се завъртя, за да прикрие Мег с тялото си. С победоносен вик Руфъс вдигна меча си, за да нанесе смъртоносния удар.

Тогава Друидският вълк рязко скочи на крака. Руфъс разбра, че няма да може да се предпази от меча, насочен като копие право напред към незащитеното му гърло, но беше твърде късно.

Преди да успее да помоли за милост, водачът на рийвърите беше мъртъв.

Доминик измъкна меча си, коленичи и вдигна Мег на ръце. Тя изстена тихичко и обърна глава към него. Дори на слабата светлина на трепкащите пламъци се виждаше, че лицето й е бледо. От другата страна на огъня битката вече затихваше. Доминик хвърли бърз поглед натам, сетне забрави всичко друго, освен съпругата си.

— Мег! — Гласът му бе пресипнал от ужас. — Къде си ранена?

Очите й бавно се отвориха. Сребърната тока на наметалото на Доминик гореше, запалена от отблясъците на огъня. Мег се взря в свирепите кристални очи на вълчата глава и въздъхна. Сетне докосна с треперещи пръсти първо Друидския вълк, а после мъжа, който го носеше.

— Не се бой, воине мой — прошепна тя. — Дори да умра, Блакторн и неговите васали ще бъдат завинаги твои.

— Да вървят по дяволите и земята, и моите амбиции!

Мег отвори уста, но от нея не излезе и звук. Ръцете на Доминик опипваха нежно тялото й, за да открият къде е ранена. Накрая той намери мястото, където желязната ръкавица бе разкъсала дрехите й. Когато ръката му докосна ребрата й, Мег трепна.

— Спокойно, малка соколице. Само ще проверя каква е раната ти.

— Само няколко капки кръв и една синина — прошепна Мег.

— Но ти припадна.

— Ударът ме остави без дъх.

Скоро Доминик се убеди, че тя е права. Беше насинена, но не и тежко ранена. Явно бе, че е извадила късмет, защото Руфъс несъмнено бе имал намерение да я осакати, ако не и да я убие.

При мисълта, че Мег е била само на косъм от смъртта, стомахът на Доминик се сви на ледена топка.

— Изобщо не трябваше да рискуваш живота си по такъв безразсъден начин — рязко каза той.

— Но Руфъс щеше да те убие.

— Затова за малко не уби теб! По дяволите, ако беше умряла… — Гърлото му се сви, задушавайки думите му.

— Моят живот вече няма особено значение.

Мег видя шокираното му изражение и се усмихна тъжно. Треперещата й ръка докосна друидската тока на наметалото му.

— Ти си този, който има значение — простичко каза тя. — Ти ще излекуваш земята, не аз. Друидският вълк те е освободил от капана на Джон. Всъщност, освободил е и мен, предполагам. Сега вече не ще се налага да понасям мъчителната болка да отдавам тялото, сърцето и тялото си на един мъж, който гледа на мен само като на утроба за своите синове.

— Какво искаш да кажеш? — възкликна слисано Доминик.

— Сега народът на Блакторн е в безопасност и аз вече не му трябвам. Ти можеш да се ожениш за която поискаш жена, а аз най-после ще бъда свободна като неопитомен сокол.

Доминик затвори очи и се опита да овладее бушуващите в душата му чувства на облекчение, страх и ярост. Мег бе жива и в безопасност, но никога не бе изглеждала толкова далеч от него, при това се отдалечаваше все повече с всяка дума, с всяка тъжна усмивка, с всяко движение на треперещите й пръсти, които сякаш предпочитаха да докосват студеното сребро, а не неговото лице.