Сигрид Унсет - Венецът

Здесь есть возможность читать онлайн «Сигрид Унсет - Венецът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2011, ISBN: 2011, Издательство: Емас, Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Венецът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Венецът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Голямата сага на Севера
Норвегия на XIV век. Далечна и непозната. Раздирана от междуособици във властта. И тиха и спокойна в отдалечените на десетки километри имения, където родовите закони стоят над кралските.
И все пак… Зад дебелите каменни зидове на господарските къщи, затрупани от сняг през половината година, задрямали в безкрайните северни нощи, горят любовни огньове и искри неподозирана страст. Едно крехко момиче, Кристин, дръзва да се опълчи срещу думата на баща си и да мине под венчило с мъжа, избран от сърцето, а не от семейството й. С Ерлен.
Годината е 1928-а. Шведската академия присъжда най-престижната награда за литература в света на четиридесет и шест годишната норвежка Сигрид Унсет, обосновавайки се: „… за впечатляващото пресъздаване на норвежкото Средновековие“. Шест години преди това е излязла от печат историческата трилогия „Кристин, дъщерята на Лавранс“, епохално произведение без аналог в световната литература досега. А осемнадесет години преди това авторитетно издателство е отхвърлило исторически роман на прохождащата писателка, съветвайки я да се насочи към по-съвременни теми.
Тази книга е издадена с финансовата помощ на НОРЛА.

Венецът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Венецът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Един ден обаче Лавранс заяви на Рагнфрид, че тази година ще заведе Кристин в „Скуг“, та дъщеря им да види къде е родена и къде са живели предците на баща й, ако се разделят с имота. Рагнфрид се съгласи, защото желанието му й се стори разбираемо, макар и да се страхуваше да изпрати невръстната си рожба на дълго пътуване и да се раздели с нея.

След като видя самодивата, първоначално Кристин се чувстваше страшно изплашена и не се отделяше от майка си. Боеше се да не види някой от спътниците им из планината, станали свидетели на случката. За нейно успокоение баща й забрани да се споменава за преживяването.

Измина известно време и като че ли Кристин изпита желание да говори за това. Наум разказваше за случката на въображаем събеседник и за нейно учудване започна да си спомня много по-ясно и подробно какво видя край езерцето. Образът на красивата жена се избистри в съзнанието й.

Най-странното беше, че щом се сетеше за самодивата, изпитваше копнеж да отиде в „Скуг“ и я обземаше все по-силен страх; ами ако баща й не я вземе със себе си?

Една сутрин, когато Кристин се събуди в спалнята, майка й и старата Гюнхил седяха на прага и оглеждаха купищата катеричи кожи, събрани от Лавранс. Гюнхил беше вдовица. Обикаляше именията и шиеше кожена подплата за палта. От разговора им Кристин се досети, че майка й поръчва за нея нова връхна дреха, обточена с кожа от златка и с подплата от катеричи кожи, защото Кристин тръгва на път с баща си. Скочи от леглото и се развика от радост.

Рагнфрид се приближи до нея и я погали по бузата:

— Толкова ли се радваш, дъще, задето ще бъдеш далеч от мен?

Същите думи майка й повтори и в деня на заминаването им. Станаха в ранни зори, навън още цареше мрак. Когато Кристин подаде глава от вратата, за да провери какво е времето, между къщите се стелеше гъста мъгла; виеше се като сив дим около фенерите и пред отворените врати на стаите. Мъжете бързаха към оборите и хамбарите, а жените идваха от готварницата с димящи тенджери и паници с варено месо и сланина — пътниците се нуждаеха от силна храна, преди да тръгнат в утринния студ.

Разтвориха кожените торби с провизиите за из път и добавиха каквото бяха забравили. Рагнфрид повтори на мъжа си всичките си заръки: да поговори с близки и познати, които срещне, да ги поздрави и разпита.

Кристин тичаше напред-назад, взе си няколко пъти сбогом с всички домашни и направо не си намираше място от въодушевление.

— Толкова ли се радваш, задето отиваш далеч и няма да те видя дълго? — попита майка й.

Кристин се натъжи и се оклюма. Искаше й се да си вземе думите назад и отговори на майка си възможно най-мило:

— Не, скъпа майко, но се радвам, задето ще пътувам с баща си.

— Да, зная — въздъхна Рагнфрид.

Целуна детето и поприглади роклята й.

Най-сетне цялата дружина яхна конете. Кристин яздеше стария, умен и стабилен Мурвин, някога бил кон на баща й. Рагнфрид поднесе на съпруга си чаша с глътка ракия за сили, сложи ръка върху коляното на дъщеря си и я помоли да не забравя какво й е заръчала.

Потеглиха в сумрака. Мъглата се стелеше над селото, бяла като мляко. След известно време се вдигна и през нея се процедиха слънчеви лъчи. Сред бялата мъгла блещукаха, обсипани с капки роса, поляни, позеленели от току–що покарала млада трева, бледи стърнища, жълти дървета, скоруша с лъскави червени плодове. Сред парата се извисяваха синкавите скали. Мъглата се вдигна и отлетя на валма между склоновете. Ездачите пътуваха надолу по долината, окъпани във великолепна слънчева светлина. Начело яздеше Лавранс рамо до рамо с дъщеря си.

В една мрачна и дъждовна вечер пристигнаха в Хамар. Кристин седеше на седлото на баща си, защото от умора всичко пред очите й се размазваше: блещукащото езеро от дясната й страна; тъмните дървета, от които капеше вода над главите им, когато яздеха под тях; зловещо мрачните къщи, струпани по безцветните, мокри поля край пътя.

Тя престана да брои дните. Струваше й се, че е на път от цяла вечност. Посетиха роднини и приятели из долината; запозна се с деца от големите стопанства, игра в чужди всекидневни, плевни и дворове; неведнъж се премени с червената рокля с копринените ръкави. Спираха за отдих край пътя при хубаво време. Арне събираше лешници за нея, а следобедите й даваха да поспи върху кожените торби, натъпкани с дрехите им. В един от домовете им предложиха обвити в коприна възглавници, но се случваше да отсядат и в странноприемници. Веднъж при тях спа и непозната жена, която хлипаше жално през нощта. Кристин чуваше риданията й, щом отвореше очи, но обикновено нощем спеше спокойно зад широкия, топъл гръб на баща си.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Венецът»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Венецът» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Венецът»

Обсуждение, отзывы о книге «Венецът» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x