Сигрид Унсет - Венецът

Брат Едвин стисна леко ръката й. Спогледаха се с усмивка. Монахът, висок и слаб, вървеше чинно приведен. Кристин оприличи главата му на глава на стар жерав, защото беше малка, а черепът — тесен. Тонзурата му лъщеше сред рошавия бял венец от косите му. Шията му беше издължена и набръчкана, носът — едър и остър като човка. Но нещо в издълженото му, набраздено лице караше Кристин да се чувства весела и лека като перце. Сините очи на стареца бяха зачервени по краищата, а клепачите — кафеникави и тънки като мембрана, осеяни с безброй малки бръчици, а по-дълбоки бръчки, спускащи се към тесните му устни, браздяха повехналите му бузи, обагрени със старчески червени петна. Но бръчките на брат Едвин сякаш бяха само от усмивки. Досега Кристин не бе срещала толкова добронамерен и мил човек; все едно монахът носеше в душата си блестяща, тайна радост и щеше съвсем скоро да я посвети в нея.

Вървяха покрай оградата на овощна градина, където по дърветата тук–там бяха останали жълти и червени ябълки. Двама братя от Ордена на проповедниците, облечени в черно-бели одежди, събираха с гребла изсъхнали бобови стъбла.

Манастирът не се различаваше от обикновените селски дворове. Монахът заведе Кристин в гостната — и тя напомняше на селска стая, но имаше доста легла. В едното лежеше старец, а до огнището жена повиваше пеленаче. При нея стояха и две по-големи деца: момче и момиче.

Мъжът и жената започнаха да се оплакват, задето не са им донесли втората закуска.

— … не искат да ни дават второ ядене. Ще умрем от глад, докато си в града, братко Едвин!

— Не се гневи, Стайнюлв — посъветва го монахът. — Ела да се запознаеш с Кристин. Я виж колко е мила и красива. Днес тя е наш гост.

Разказа, че Стайнюлв се разболял, докато се прибирал към дома си след съвещателна среща, и му позволили да остане в гостната на манастира, защото негова роднина, много зла жена, лежала в манастирската лечебница, а той не можел да я понася.

— Съвсем скоро ще им дотегна — оплака се той. — Когато заминеш, братко Едвин, никой няма да ме погледне и пак ще ме пратят в лечебницата.

— Не се бой, ще оздравееш много преди да съм изпълнил задълженията си в църквата — отвърна монахът. — А синът ти ще те вземе.

Брат Едвин свали от огнището чайник с гореща вода и го подаде на Кристин да го подържи, докато се погрижи за Стайнюлв. Настроението на стареца се подобри. Монах им донесе храна и напитки.

Брат Едвин благослови ястията и приседна в края на леглото на стареца, за да му помага да се храни. Кристин се приближи до жената и нахрани момчето й, защото беше малко и не стигаше до паницата с кашата, а и разливаше бира, щом се опиташе да натопи залъка в купата. Жената беше от Хаделан. Дошла тук с мъжа си и децата на гости на брат си — монах. Той обаче обикалял селата и тя се жалваше, задето си губят времето, като го чакат да се върне.

Брат Едвин се разговори с жената. Не бивало да казва, че си прахосва времето в епископския град Хамар. Та нали тук се намират най-тачените църкви, а монасите и канониците провеждат богослужения и се молят денонощно, пък и градът е прекрасен, по-хубав дори от Осло, макар и по-малък. Тук всички къщи си имат градина.

— Трябваше да видиш каква красота беше през пролетта, когато дойдох. Целият град бе побелял от цветя. А когато цъфнат розите…

— И какво ме засяга мен това? — сопна се жената. — Тук май по-скоро гъмжи от реликви, но няма святост…

Монахът се засмя и поклати глава. Разрови сламата под леглото си и извади вързоп с ябълки и круши. Раздели ги поравно между хлапетата. Кристин не бе вкусвала по-сладки плодове. При всяка хапка от ъгълчетата на устата й потичаше сок.

Налагаше се брат Едвин да отиде в църквата. Взе Кристин със себе си. Пресякоха манастирския двор и през малка странична врата влязоха в хора.

Продължаваха да разширяват църквата. Между основната сграда и крилата се издигаше скеле. Епископ Инял поръчал да реставрират и разкрасят олтара, разказа брат Едвин. Епископът, много богат, давал всичките си пари за църквите в града. Монахът го описа като изключително съвестен човек и свещеник. Братята от Ордена на проповедниците в манастира „Свети Улав“ също били добри хора: почтени, образовани, смирени. Макар че манастирът бил беден, монасите приели брат Едвин с отворени обятия. Монахът живеел в миноритския 7 7 Минорити — монаси от францисканския орден на „по-малките“ Христови братя. — Бел.прев. манастир в Осло, но му разрешили да посещава често и Хамарската обител.