Сигрид Унсет - Венецът

— А вие? Вие били ли сте там? — поинтересува се детето.

— Бог да те благослови, Кристин, да, бил съм. Пътувал съм много по света, но бъди сигурна, че се боя като обезумял от дявола и от плътските изкушения. С всички сили се държа за кръста. Човек трябва да се вкопчи в него като удавник за сламка. А ти, Кристин, би ли пожертвала красивите си коси, за да служиш на Богородица като тези жени, които съм изографисал?

— Една съм на майка и баща — отвърна Кристин. — Сигурно ще ме задомят. Майка ми вече е приготвила сандъци и ковчежета за зестрата ми.

— Да, да — кимна брат Едвин и я погали по челото. — В днешно време така постъпват людете с децата си. Освен ако Господ не реши да им даде дъщери хроми, слепи, противни и клипави или ако не решат да му върнат децата, които им е дал в повече. И въпреки това хората се чудят защо в манастирите вече няма свети мъже и жени…

Брат Едвин я заведе във вестиария 15 15 Вестиарий — помещение, където се пазят църковните одежди, ритуалните съдове и богослужебните книги. — Бел.прев. , показа й и книгите на манастира, наредени на рамка. Бяха изпъстрени с прелестни илюстрации. Но когато вътре влезе един от монасите, брат Едвин му обясни, че просто искал да намери глава на магаре, за да я прерисува. После само поклати глава.

— Виждаш ли страха, Кристин. Треперят над тези книги. Ако бяха способни на истински силна вяра и любов, нямаше да излъжа брат Осюлв. Но тогава щях да взема тези стари кожени ръкавици и да ги закача на слънце ето там.

Кристин последва монаха в къщата за гости и се подкрепи. После се върнаха в църквата и момичето посвети целия ден да разглежда работата на монаха и да разговаря с него. Когато Лавранс дойде да я вземе, и тя, и монахът отдавна бяха забравили какво поръчение трябваше да предадат на обущаря.

След дългото пътуване в съзнанието на Кристин най-ясно се запечатаха дните в Хамар. Осло наистина беше по-голям град от Хамар, но тя вече бе виждала търговски град и не се впечатли особено. И имението „Скуг“ не й се стори толкова хубаво като „Йорун“, независимо че къщите бяха по-красиви. Радваше се, задето не се налага да живее там. Имението се намираше на склон, а отдолу се сивееше фиордът Ботн, тъжно обрасъл с черни гори. На другия бряг и зад къщите небето и върховете на дърветата се докосваха. Нямаше високи и стръмни скали, както у дома, които да повдигат небосвода и да разделят пейзажа, та светът да не е нито твърде голям, нито твърде малък.

Пътуването към дома премина в студ. Макар и да оставаха четири седмици до Коледа, във високите части на долината вече беше паднал сняг, затова изминаха по-голямата част от пътя с шейни.

Колкото до търговията с имоти, Лавранс преотстъпи на брат си Осмюн имението „Скуг“ и правото да купува земи на точно определени цени.

През пролетта след дългото пътуване на Кристин Рагнфрид роди дъщеря. И двамата родители си мечтаеха за мъжка рожба, но скоро се примириха. Изпитваха дълбока обич към малката Юлвхил. Беше много красиво дете, послушно, мило, весело и кротко. Рагнфрид се привърза толкова силно към малката, че й даваше да бозае и през втората й година. По съвет на отец Айрик майката се въздържаше от строг пост и молитвени бдения, докато кърмеше детето. Покрай раждането и радостта от малката Рагнфрид разцъфна. Лавранс не бе виждал съпругата си по-весела, красива и разговорлива през целия им съвместен живот.

И Кристин се радваше много на споходилото ги щастие. Не беше предполагала, че в дома им цари тишина заради настроенията на майка й. Преди смяташе за нормално майка й да я поучава и вразумява, а баща й да си играе с нея и да се шегуват. Сега майка й стана много по-блага с нея, даваше й повече свобода и я милваше по-често. Кристин обаче забеляза, че майка й вече не разполага с много време за нея. Кристин обичаше Юлвхил като всички останали и се радваше, когато носеше сестричката си на ръце или я люлееше. А щом малката започна да пълзи и да бръщолеви, стана още по-весело и Кристин си играеше с нея.

Така в имението „Йорун“ изминаха три хубави години. Късметът в много отношения беше на тяхна страна. Лавранс построи доста неща и направи подобрения в стопанството, защото конюшните и оборите бяха стари и малки, когато се нанесоха тук: Йеслингите го бяха давали под аренда поколения наред.

След Великден на третата година им гостуваха Трун Иваршон от „Сюнбю“ и неговата жена Гюдрид заедно с трите им момчета. Една сутрин възрастните разговаряха на чардака, а децата си играеха на двора. Лавранс бе започнал да строи нова стая и малчуганите се катереха по докарания дървен материал. Един от Йеслингите удари Юлвхил и тя се разплака. Трун слезе и смъмри сина си. Взе Юлвхил на ръце. Човек трудно можеше да си представи по-красиво и мило дете от нея. Вуйчо й имаше слабост към нея, макар че иначе не обичаше твърде деца.