Сигрид Унсет - Венецът

Кристин направо се слиса. Майка й, ревностна християнка, се молеше редовно. Защо тогава не призове на помощ Господ и Богородица? Кристин започна да се моли на свети Улав, защото знаеше, че добрият светец помага на страдащите било от болести, било от рани, било от счупени кости. Мислите й обаче се разпиляха.

Родителите й останаха сами в стаята. Лавранс отново лежеше на леглото, а Рагнфрид бдеше над болното си чедо. От време на време бършеше с влажна кърпа челото и ръцете на Юлвхил и напояваше устните й с вино.

Измина доста време. Турдис надничаше в стаята и изявяваше готовност да помогне, но Рагнфрид всеки път я отпращаше. Кристин плачеше беззвучно и се молеше наум, но магьосницата не й излизаше от главата. Чакаше с нетърпение да я зърне.

Изведнъж Рагнфрид се обади:

— Спиш ли, Лавранс?

— Не. Слушам как стене Юлвхил. Господ ще помогне на невинното си агне, жено. Не бива да се съмняваме в това. Но не ме свърта повече да чакам…

— Бог ме мрази заради греховете ми — отчаяно отвърна Рагнфрид. — Децата ми несъмнено са си добре на небето. Явно е ударил и часът на Юлвхил. Мен Бог ме е прокудил, защото сърцето ми е гнездо от грехове и тревоги.

Вратата се открехна. Влезе отец Айрик. Поизправи едрата си снага и се помоли с ясния си плътен глас:

— Бог да ви е на помощ!

Свещеникът остави ковчежето с церовете пред леглото, приближи се до огнището и накваси ръцете си с топла вода. Извади кръст изпод дрехата си, насочи го към четирите ъгъла на стаята, мърморейки нещо на латински. После отвори капака на тавана, та вътре да нахлуе светлина, и отиде да види Юлвхил.

Кристин се побоя да не би отецът да я намери и да я изгони. Малко неща убягваха от зоркия поглед на свещеника. Този път обаче той не се огледа. Извади от ковчежето бутилка, сипа от съдържанието й върху мрежеста вълнена кърпа и положи лапата над устата и носа на Юлвхил.

— Скоро ще я поотпусне — обеща отец Айрик.

Приближи се до Лавранс и се погрижи за раните му, докато слушаше как се е случило нещастието. Лавранс имаше две счупени ребра и рана в дробовете, но по думите на свещеника не го грозяла сериозна опасност.

— А как е Юлвхил? — загрижено попита бащата.

— Ще ти обадя, когато я прегледам — отвърна свещеникът. — Легни си на горния етаж, за да се отвори тук повече място за жените, а и да им е по-спокойно, докато се грижат за малката.

Преметна ръката на Лавранс над рамото си, подхвана го през кръста и го изнесе навън. На Кристин й се искаше да последва баща си, но не посмя да се издаде.

Отец Айрик се върна и мълчаливо разряза дрехите на Юлвхил, която вече хленчеше по-слабо и като че ли дремеше. Свещеникът внимателно опипа детското телце.

— Нищо не казваш, Айрик — глухо отбеляза Рагнфрид. — Толкова ли е зле детето ми? Не знаеш ли лек?

— Има тежка рана на гърба, Рагнфрид — бавно обясни свещеникът. — Не мога да я изцеля. Остава ни да се уповаваме на Господ Бог и на свети Улав.

Майката се разгневи:

— Значи ще се молим тогава. Знаеш, че двамата с Лавранс няма да пожалим нищо, стига да издействаш от Господ рожбата ни да оживее.

— Ще бъде чудо, ако детето оцелее и си възвърне здравето.

— Ами нали все разправяш за разни чудотворства — заядливо отвърна Рагнфрид. — Защо тогава се съмняваш, че детето ми ще бъде изцелено?

— Стават чудеса, но Господ не чува всички молби. Неведоми са Неговите пътища. Не смяташ ли, че е ужасно красивото ти момиченце да живее недъгаво или парализирано?

Рагнфрид заклати глава и изсъска:

— Изгубих твърде много деца, отче, не мога да се разделя и с нея.

— Ще сторя всичко по силите си — обеща свещеникът. — Ще се моля най-усърдно. Но ти, Рагнфрид, трябва да приемеш отредената ти участ и да си носиш кръста.

Майката простена тихо:

— От всичките ми деца това ми е най-свидно. Ако Бог ми отнеме и нея, сърцето ми ще се пръсне.

— Бог да ти е на помощ, Рагнфрид Иваршдатер — поклати глава Айрик. — Твоето желание е да насилиш божията милост, като се позоваваш на молитвите и постите, които си спазвала, а после се чудиш защо не са помогнали.

Рагнфрид го погледна настойчиво:

— Изпратих да доведат Осхил.

— Ти я познаваш, аз — не.

— Не мога да живея без Юлвхил — упорито продължаваше Рагнфрид. — Щом Господ не иска да ми помогне, ще потърся помощ от Осхил или ще си продам душата на дявола, ако това ще изцели детето ми!

Свещеникът понечи да я скастри, но се отказа. Наведе се и попипа ръцете и краката на болното момиченце.