Сигрид Унсет - Венецът

Тогава от обора се появи мъж, който теглеше едър черен бик. Буйното животно се отскубна от мъжа. Трун скочи върху купчината дървен материал, прогони по-големите деца и остана там с Юлвхил на ръце и най-малкия си син. Под краката му се изтърколи дървено трупче, той изпусна Юлвхил на земята, трупчето се отмести и затисна гърба на детето.

Лавранс мигом се спусна към купчината и понечи да повдигне трупчето. Тогава обаче бикът тръгна към него. Лавранс посегна към рогата му, но животното го повали. Лавранс го хвана за ноздрите, успя да се изправи наполовина и задържа бика, докато Трун се освободи от вцепенението си, а останалите слуги дотичаха от сградите и хванаха бика.

Рагнфрид, застанала на колене, се мъчеше да повдигне дървеното трупче. Лавранс й помогна да извади детето изпод дървото и тя го понесе в обятията си. И при най-лекия допир малката пищеше, та да ти настръхнат косите, но майката изхлипа:

— Жива е, хвала тебе, Господи, жива е…

Цяло чудо беше, че дървото не я смаза. За късмет камък бе попречил на трупчето да затисне напълно детето. Лавранс се изправи, а от ъглите на устата му се стичаше кръв. Бикът бе разкъсал дрехите на гърдите му с рогата си.

Турдис се спусна с кожена постелка. Заедно с Рагнфрид положиха внимателно детето върху постелката. Малката изпитваше непоносими болки. Не даваше дори да я докоснат. Двете жени я пренесоха в зимната къща 16 16 В Норвегия през Средновековието в именията имало отделни къщи за лято и зима. В т.нар. зимна къща например имало огнище. Нова постройка пък се наричала допълнителна сграда на два ката, където обикновено спели младежите. — Бел.прев. .

Малчуганите се скупчиха около пребледнялата, вцепенена Кристин на върха на купчината дървен материал. Сега в двора заприиждаха всички хора от имението. Жените се вайкаха и плачеха. Лавранс заръча да му оседлаят Гюлсвайнен и още един кон. Ала когато Арне доведе конете, Лавранс се строполи на земята, докато се опитваше да яхне жребеца. Тогава изпрати Арне да доведе свещеника, а Халдан пое на юг към дома на местна лечителка.

Кристин забеляза, че баща й е смъртно бледен. Светлосинята му дреха бе покрита с петна от кръв. Лавранс се изправи рязко, грабна брадвата от ръцете на един ратай и се спусна към мъжете, които държаха бика. Удари животното с брадвата между рогата и то се свлече в пръстта. Лавранс обаче продължи да удря в несвяст. Хвърчаха пръски кръв и мозък. Пристъп на силна кашлица принуди Лавранс да спре. Залитна назад и се строполи на земята. Трун и още един мъж го занесоха в къщата.

Кристин си помисли, че баща й е мъртъв. Нададе силен вик и изтича след мъжете, крещейки колкото й глас държи.

Жените положиха Юлвхил върху леглото на родителите й. Струпаха всички възглавници, та детето да лежи на равно. Малката приличаше на опъната струна и стенеше непрекъснато, а майка й, надвесена над нея, я умиряваше и лекичко я потупваше, обезумяла от тревога, задето няма как да облекчи страданията й.

На другото легло лежеше Лавранс. Изправи се и се приближи към жена си, за да я утеши, но тя подскочи като ужилена и изкрещя:

— Да не си посмял да ме докоснеш! Исусе Христе, та аз заслужавам да ме пребиеш. Нямат край нещастията, дето ти донасям!

— Не ти си причина да ни сполетяват беди — Лавранс сложи ръка на рамото й.

Тя потрепери, а светлосивите й очи проблеснаха на изпосталялото й, кафеникаво лице.

— Иска да каже, че аз съм виновен — грубо поясни Трун Ивариюн.

Сестра му го погледна с ненавист и отвърна:

— Трун знае много добре какво искам да ти кажа.

Кристин изтича при родителите си, но и двамата я отблъснаха. Турдис, която влезе с чайник с топла вода, я хвана здраво за рамото и я предупреди:

— Отиди в нашата стая, Кристин. Тука ще ни пречиш.

Турдис искаше да промие раните на Лавранс, седнал на стъпалото пред леглото, но той я увери, че няма нищо страшно.

— Не можете ли да облекчите поне малко болките на Юлвхил? Помагай, Господи, стенанията й ще разплачат и камък.

— Не смеем да я местим, преди да дойдат свещеникът или знахарката Ингейер — обясни Турдис.

Арне влезе и извести, че отец Айрик не си е у дома. Рагнфрид постоя със стиснати ръце. После рече:

— Изпратете човек за Осхил. Готова съм на всичко, за да спасим Юлвхил.

Никой не обърна внимание на Кристин. Тя се покачи на пейката зад леглото, сви крака и опря глава на коленете си.

Сякаш безжалостни ръце стиснаха сърцето й до болка. Искаха да доведат Осхил! Майка й никога не викаше Осхил. Отказа да потърси помощта й и когато лежеше с родилни мъки, и когато Кристин имаше треска. По думите на хората Осхил беше магьосница. Епископът в Осло и епархиалният съвет разполагаха с властта да я обезглавят или изгорят на клада, но ги възпираше високото й потекло: Осхил беше като сестра за кралица Ингебьорг. Говореше се, че отровила първия си мъж, а сегашния съблазнила с магии. Той можеше да й бъде син. Осхил имаше и деца, но те не я уважаваха. Двамата благородници Бьорн и Осхил се грижеха сами, без слуги, за стопанството си в Довре, защото бяха изгубили всичките си богатства. Никоя важна особа в долината не желаеше името й да се свързва с Осхил и мъжа й, ала бедните хора търсеха скришом помощта й. Идваха при нея с грижите и неволите си, но и се бояха от нея.