Сигрид Унсет - Венецът

На друго пано Дева Мария държеше Христос на коленете си. Той бе хванал майка си за брадичката с едната ръка, а в другата държеше ябълка. При тях бяха и света Сюнива 9 9 Света Сюнива — най-вероятно е живяла в края на Х век. Сюнива била дъщеря на ирландския крал, но отвратена от агресивен претендент за ръката й, принцесата напуснала Ирландия, придружавана от жени и мъже на три кораба без платна и весла. Течението отнесло плавателните съдове до западното крайбрежие на Норвегия, на остров Селя. Там местните хора ги набедили за крадци, но Бог спасил Сюнива и приятелите й от посегателство, като ги погребал под една скала, както го помолили. Света Сюнива е сред тримата най-почитани светци в Норвегия, редом със свети Улав и свети Халвар. — Бел.прев. , и света Кристина, застинали в грациозен поклон, с румени лица, златни коси и тиари.

Брат Едвин поддържаше дясната си китка с лявата си ръка и рисуваше листа и рози по короните им.

— Драконът ми се струва твърде малък — отбеляза Кристин и се загледа в изображението на светицата, носеща нейното име. — Съмнявам се, че е успял да я погълне.

— Не е успял — отвърна брат Едвин. — Не е бил по-голям от този. Драконите и тем подобни чудовища в служба на дявола изглеждат големи само докато страхът се е вселил в нас. Но ако човек търси Бога ревностно, от дъното на душата си, и Божията сила успее да проникне в съзнанието му, то тогава нечестивият претърпява унищожително поражение и всичките му оръдия се превръщат в незначителни и безсилни: драконите и злите духове се свиват и стават не по-големи от елфи, котки или врани. Както виждаш, цялата планина, в която е била света Сюнива, се побира под плохата на връхната й дреха.

— Ама нали са влизали в пещерите? — учуди се Кристин. — Света Сюнива и мъжете от Селя. Нали?

Монахът присви очи и отново й се усмихна:

— И да, и не. Така им се сторило на хората, открили тленните останки на светците. Така си помислили и Сюнива, и мъжете от Селя, защото били смирени и смятали заобикалящия ги свят за по-силен от греховния човешки род. Изобщо не си давали сметка, че всъщност могат да го надвият, защото не го обичат. Но ако го бяха осъзнали, щяха да вдигнат всички планини и да ги хвърлят в морето като дребни камъчета. Никой и нищо не може да ни навреди, дете мое, освен онова, което обичаме и от което се боим.

— Ами ако човек няма страх от Бога и не го обича? — ужаси се Кристин.

Монахът внимателно докосна русите й коси и леко наведе назад главата й. Вгледа се лицето й с широко отворените си сини очи.

— Няма човек, който да не обича Бог и да не се бои от него, Кристин, но ние, хората, често живеем и умираме в несрета, защото сърцата ни се разкъсват между любовта ни към Бога и страха от дявола, от една страна, и любовта ни към светските съблазни и плътските наслади. Защото ако човек не изпитваше никакъв копнеж по Бога и неговата същност, то той щеше да се чувства добре в преизподнята, и единствено ние, живите, нямаше да осъзнаваме, че той е попаднал на прекрасно място. Но ако мъртвият не жадуваше за прохлада, огънят нямаше да го гори; ако не копнееше за покой, нямаше да изпитва болка от ухапването на змиите.

Кристин се вгледа в лицето му. Словата му й се сториха напълно непонятни. Брат Едвин продължи:

— Бог е милостив и вижда как са раздвоени сърцата ни. Слезе на земята и живя сред нас, за да усети с тялото си изкушението на дявола, когато рогатият ни примамва с обещания за власт и благополучие, и заплахите от света, изпълнен с битки, присмех и люти рани от нокти по ръцете и нозете ни. Така Бог ни показа пътя и любовта си…

Монахът продължаваше да гледа застиналото в сериозно изражение лице на Кристин. Засмя се и подхвана с по-шеговит тон:

— Знаеш ли кой пръв разбрал за раждането на Нашия Спасител? Петелът. Съзрял звездата и известил на латински — тогава всички животни владеели този език — „Christus natus est!“ 10 10 Christus natus est — Христос се роди. — Бел.авт.

Брат Едвин изкукурига последните думи като петел и Кристин прихна да се смее. Шегата на монаха я поразведри: изречените преди това непонятни тържествени слова бяха обременили детското й съзнание.

Брат Едвин също се засмя.

— Когато волът чул петела, подхванал да реве: „Ubi, ubi, ubi?“ 11 11 Ubi — Къде. — Бел.авт. . Козата заврещяла: „Betlem, Betlem, Betlem.“ 12 12 Betlem — Витлеем. — Бел.прев. . А на овцата толкова й се приискало да види Богородица и рожбата й, че начаса започнала да блее: „Eamus, eamus!“ 13 13 Eamus — Нека отидем. — Бел.прев. . Новороденото теле в сламата се изправило на крака и се примолило: „Volo, volo,volo!“ 14 14 Volo — Искам. — Бел.авт. . За пръв път ли чуваш тази история? Така си и мислех. Вашият отец Айрик е усърден божи служител, образован е, но вероятно не знае тази притча, защото не е ходил в Париж…