Сигрид Унсет - Венецът

Настъпи краят на църковната служба. Баща й се изправи. Свещеникът се приближи да поздрави Лавранс. Докато разговаряха, Кристин седна на едно стъпало, защото така направи момчето, слуга в църквата. То се прозя, Кристин — също. Момчето забеляза, че привлече вниманието й, и изду бузата си с език. Забели очи към нея, бръкна под дрехата си и извади кесия. Изсипа съдържанието й върху каменния под: куки за риболов, оловни топчета, кожени ремъци и няколко зарчета. През цялото време правеше смешни физиономии. Кристин остана впечатлена.

Свещеникът и бащата погледнаха децата. Духовникът се засмя и посъветва момчето да се връща в училището, а Лавранс се намръщи, недоволен от опитите на хлапето да привлече вниманието на дъщеря му, и поведе Кристин за ръка.

В църквата стана по-светло. Кристин сънено се влачеше след баща си, докато двамата мъже минаваха край купчина дъски и разговаряха за строителните работи на епископ Инял.

Обиколиха цялата църква и накрая тръгнаха към нартиката. Оттам каменно стълбище водеше към лявата камбанария. Кристин, капнала от умора, едва изкачваше стъпалата. Свещеникът отвори вратата към красив параклис, а Лавранс помоли дъщеря си да изчака отвън, докато той се изповяда. После щяла да влезе и тя, за да целуне мощехранителницата на свети Томас 6 6 Томас Бекет (1118–1170) — архиепископ на Кентърбъри от 1162 година до смъртта си. Почитан като светец от Католическата и Англиканската църква. — Бел.прев. .

В този момент от параклиса излезе стар монах в пепеляво кафяво расо. Спря се за миг, усмихна се на детето, извади няколко чувала и вълнени покривки, натъпкани в ниша в стената, и ги разстла върху стълбите.

— Седни тук, за да не мръзнеш — посъветва я той и слезе по стълбите бос.

Кристин спеше, когато отец Мартайн — така се казваше свещеникът — излезе от изповедалнята и я докосна. От камбанарията се разнасяше прекрасно песнопение, а на олтара горяха свещи. Свещеникът й даде знак да коленичи до баща си и свали от олтара малко позлатено ковчеже. Прошепна и, че вътре се намира парче от окървавената дреха на свети Томас от Кентърбъри и посочи свещения образ, а Кристин долепи устни до нозете му.

Когато слязоха, прекрасната мелодия и песните се разнасяха надалеч. Отец Мартайн обясни, че органистът репетира, а учениците пеят. Нямаха време да ги послушат, защото Лавранс умираше от глад: бе постил до изповедта. Тръгнаха към трапезарията в дома на канониците, за да се подкрепят.

Навън слънцето позлатяваше стръмните брегове отвъд Мьосен, а побледнелите полянки приличаха на жълти прашинки в тъмносинята гора. По морските вълни танцуваха бели валма от пяна. Духаше студен свеж вятър и разноцветните листа се сипеха върху покритата със скреж земя.

Между дома на епископа и дома на свещениците се появи група ездачи. Лавранс отстъпи встрани и направи поклон с ръка на гърдите си, а шапката му почти помете земята. Кристин се досети, че мъжът в кожуха трябва да е самият епископ. Поклони се доземи.

Епископът спря коня си и отвърна на поздрава им. Даде знак на Лавранс да се приближи и двамата поговориха известно време. Когато се върна при дъщеря си и отец Мартайн, Лавранс рече:

— Епископът ме покани на обяд. Дали е възможно, отче Мартайн, някой от мъжете в каноническата общност да придружи детето до имението на обущаря Фартайн и да предаде на моите хора Халдан да ме посрещне тук с Гюлсвайнен към три следобед?

Свещеникът отговори, че би могло да се уреди. Тогава босоногият монах, разговарял с Кристин на стълбите към кулата, пристъпи напред и обясни:

— В къщата за гости един мъж и без това има работа при Фартайн, та той ще предаде поръката ти, Лавранс Бьоргюлфсьон, а дъщеря ти може или да тръгне с него, или да остане в манастира, докато дойде време и ти да се прибираш. Ще се погрижа да й сипят храна.

Лавранс благодари, но отвърна:

— Не е редно да ви затруднявам с дъщеря ми, братко Едвин…

— Брат Едвин умее да ангажира вниманието на децата — прекъсна го Мартайн. — Така има на кого да изнася проповедите си.

— Така е, не смея да дотягам на такива учени мъже като вас с учението си — усмихна се монахът без капка гняв. — Вече ме бива да говоря само на деца и селяни, но пък не е редно човек да запушва устата на бика, който тегли ралото.

Кристин отправи умолителен поглед към баща си. Много искаше да тръгне с брат Едвин. Лавранс се съгласи и двамата с отец Мартайн последваха антуража на епископа. Кристин хвана монаха за ръка и се отправиха към манастира, който се състоеше от няколко дървени къщи и светла каменна църква досами езерото.