Сигрид Унсет - Стопанка

Кристин очакваше Гюнюлф Никулаусьон да е остарял и въпреки това се ужаси от гледката. Още в деня след пристигането си тя отиде с Ерлен в манастира. Заведоха ги в приемната за посетители. Монахът влезе, превит одве. Венецът от коса, обрамчваща черепа му, бе побелял, а дълбоки бръчки набраздяваха тъмнокафявата кожа под хлътналите му очи. Оловносиви петна покриваха някога гладкото му бяло лице. Когато извади ръката си изпод расото и я протегна към Кристин, тя забеляза, че петната са се разпространили и там. Устните на Гюнюлф се разтегнаха в усмивка и откриха оределите му зъби.

Седнаха да поговорят, но Гюнюлф сякаш беше забравил да общува с хора. Призна го сам, преди гостите да си тръгнат, и отбеляза:

— Но ти, Ерлен, си все същият. Изобщо не си остарял.

Кристин съзнаваше колко плачевно изглежда самата тя. А Ерлен наистина блестеше с високата си стройна фигура, смуглата кожа и хубавите си дрехи. И все пак на Кристин той й се струваше по-различен. Учуди се, че Гюнюлф, който открай време се отличаваше с проницателност, не забеляза настъпилата промяна.

В края на лятото Кристин се качи заедно с госпожа Гюна от „Росвол“ в таванската стая, където държаха дрехите. Гостенката дойде в „Хюсабю“, за да помага на Кристин да роди седмото си дете. Двете жени чуха как Нокве и Бьоргюлф пеят песен с грубо и неприлично съдържание на двора, докато точат ножовете си. Момчетата грачеха колкото им глас държи.

Майката кипна, слезе при момчетата и им се скара много остро. Попита ги от кого са научили песента. В къщата на слугите ли са я чули? Кой мъж би изрекъл такива думи пред деца? Момчетата мълчаха упорито. Скюле се появи под стълбите и каза на майка си да не им прави забележка, защото научили песента от баща си.

Намеси се и Гюна:

— Нямате ли страх от Бога, та пеете такива цинизми и тревожите майка си? Нищо не се знае. Може тази вечер да заспите и утре да се събудите сирачета!

Кристин влезе мълчаливо в къщата.

После си легна, а при нея влезе Нокве. Хвана я за ръката, но не продума. Заплака съвсем тихо. Тя се помъчи да го успокои и да го разтуши с шеги. Помоли го да не тъжи и да не скърби. Щом е понесла шест раждания, ще понесе и седмото. Но момчето продължаваше да хлипа. Майка му позволи да легне до нея. Нокве обгърна шията й с ръце и притисна глава до гърдите й, но отказа да й признае какво го тревожи, въпреки че остана чак докато слугинята донесе вечерята.

Нокве, вече дванайсетгодишен, израсна едър за възрастта си и му се искаше да го възприемат като мъж, но носеше мека душа и майката забелязваше склонността му към детински прояви. Беше достатъчно голям да проумее в какво се състои нещастието, сполетяло заварената му сестра. Кристин се питаше дали синът й забелязва колко се е променил баща му.

Ерлен открай време имаше навика да сипе злобни и груби думи, когато изпадне в гняв. Преди обаче много рядко се случваше да обиди някого и винаги бързаше да се сдобри с него, щом осъзнаеше грешката си. Сега нагрубяваше хората съвсем безогледно. И като млад Ерлен ругаеше и кълнеше цветисто, но се отказа от този си навик, защото виждаше колко наранява съпругата си и как обижда отец Айлив, към когото постепенно започна да изпитва дълбоко уважение. Но Ерлен никога не бе проявявал склонност да ръси цинизми. Преди се смущаваше в компанията на хора, употребяващи мръсни думи. В това отношение проявяваше повече свян от мнозина мъже с по-благочестив живот от неговия. Кристин, която всеки миг очакваше да стане майка за седми път, се почувства дълбоко засегната от песента на невръстните си синове и от признанието им, че са я научили от баща си, но по-горчив вкус в устата й остави съзнанието за незрялото поведение на Ерлен. Той започна да опетнява устата си с вулгарни, непристойни думи и изрази, за да покаже, че пет пари не дава за преживяния срам с Маргрет.

Малко преди празника на свети Улав Маргрет родила мъртво момче, съобщи Гюна. Скръбта на девойката не продължила дълго. Спогаждала се с Герлак; той се държал добре с нея. Ерлен ходеше да навести дъщеря си, когато се случеше да има работа в града. Герлак приемаше тъста си с големи почести, но Ерлен не проявяваше особено желание да го припознае като свой роднина. Бащата обаче не бе споменавал името на дъщеря си в „Хюсабю“, откакто тя напусна имението.

Кристин роди син. Кръстиха го Мюнан, на дядото на Ерлен. Всеки ден, докато майката лежеше в малката къща, Нокве идваше да я види. Носеше й или горски плодове и ядки, които събираше сам, или й сплиташе венци от лековити треви. Ерлен се прибра, когато детето стана на три седмици. Съпругът прекарваше много време при Кристин и се стараеше да се държи мило и любвеобилно с нея. За разлика от друг път, когато се жалваше, задето не му е родила дъщеря или защото бебето му се струва слабо и болнаво, сега не показа признаци на разочарование. Кристин обаче не се трогваше от гальовните му думи. Оставаше мълчалива, замислена и потисната. Възстановяването й протичаше много бавно.