Сигрид Унсет - Стопанка

Боледува цяла зима. Детето също линееше и не таяха надежди да оцелее. Майката мислеше само за клетото мъниче и разсеяно слушаше новините за важните събития, за които всички говореха през зимата.

Крал Магнюс изпадна в критично затруднение с парите заради опитите си да наложи властта си над Сконе и поиска помощ и подкрепление от Норвегия. Някои членове на кралския съвет проявиха склонност да му подадат ръка в тежкия час, но когато кралските пратеници пристигнаха в Тюнсберг, ковчежникът не беше в крепостта и Стиг Хоконсьон, тамошният пълководец, отказа да пусне хората на монарха и се приготви да отбранява крепостта с оръжие. Стиг Хоконсьон не разполагаше с многобройна войска, но неговият чичо Ерлинг Видкюнсьон се намираше в имението си „Акер“ и му изпрати четирийсет въоръжени мъже, докато отплаваше на запад. По същото време братовчедите на краля — Юн и Сигюр Хафтуршон — се опълчиха срещу него, задето издаде присъда в ущърб на техен близък. Ерлен се смя на новината. Синовете на Хафтур се показаха като много глупави и незрели. В страната се надигаше силно недоволство срещу крал Магнюс. Големците настояваха начело на управлението да се назначи кралски предстоятел, а кралският печат да бъде поверен на норвежец, щом кралят прекарва по-голямата част от времето си в Швеция заради апетитите си към Сконе. Гражданите и духовниците се ужасиха от слуховете за заемите на краля от немски градове. Високомерието на немците и отказът им да се съобразяват със законите и нравите в страната отдавна преминаха границата на търпимото, а сега се говореше, че кралят им е обещал още по-големи права и привилегии в норвежките градове. Положението щеше да стане напълно непоносимо за норвежките търговци, които и без това живееха бедно. В обществото упорито витаеше слухът за тайния грях на крал Магнюс и мнозина енорийски свещеници от областта, както и странстващите монаси, единодушно определиха прегрешението като причина, довела до унищожителния пожар в катедралата с мощите на свети Улав в Тронхайм. Селяните се питаха защо зачестиха бедите в страната: болести по добитъка, главня по зърното, която предизвикваше епидемии сред хора и животни, оскъдни добиви на зърно и сено. Според Ерлен, ако синовете на Хафтур проявят достатъчно благоразумие да изчакат още малко и си спечелят славата на добронамерени и способни пълководци, народът съвсем скоро ще се сети, че и те са внуци на крал Хокон.

Междувременно размириците стихнаха, защото кралят назначи Ивар Омюнсьон за свой предстоятел в Норвегия. Ерлинг Видкюнсьон, Стиг Хоконсьон, синовете на Хафтур и всички техни сподвижници се видяха принудени открито да заявят, че се подчиняват на кралската власт. Иначе ги грозеше заплахата да ги обвинят в предателство към короната. Те се примириха и отидоха да се помирят с краля. Но Юлв Саксесьон, влиятелен мъж от областта Оплан, който участва в начинанията на Хафтуровите синове, отказа да се яви пред краля и да постигне помирение с него. След Коледа се прибра в Нидарус. В града Юлв прекарваше доста време с Ерлен и стопанинът на „Хюсабю“ разпространи сред хората на север възгледите на непокорния поданик. Кристин изпитваше силна антипатия към този човек. Не го познаваше лично, ала знаеше, че е брат на Хелга Саксесдатер, съпругата на Юрд Андресьон от „Дюфрин“. Хелга беше красавица, но проявяваше надменност и Симон никак не я харесваше, макар Рамборг да се спогаждаше с нея. По време на постите кралските управители получиха писма, с които се оповестяваше отлъчването на Юлв Саксесьон от участие в тинговете. Той обаче тогава вече бе отплавал от страната.

През пролетта Ерлен и Кристин останаха за Великден в градската къща заедно с най-малкия си син Мюнан, защото в сградата на манастира в „Баке“ някаква монахиня изцелявала всяко дете, щом го вземела на ръце, стига Божията воля да не му е отредила друга участ.

Ден след празника Кристин се прибра от манастира с детето. Слугата и слугинята, придружили я дотам, останаха в стаята. Ерлен лежеше на една пейка. Слугата излезе, а жените си съблякоха връхните дрехи. Кристин седна до огнището с детето, докато прислужницата стопли малко елея, даден им от монахинята. Без да става, Ерлен започна да разпитва Кристин какво е казала сестра Рагнхил за сина им. Известно време майката отговаряше лаконично, докато развиваше пелената, а после млъкна.

— Кристин, нима детето ни е толкова болно, та не смееш да го изречеш на глас? — нетърпеливо продължи той.