Сигрид Унсет - Стопанка

Мъжете обещаха да мълчат. Един от тях отиде дори по-далеч: събудил се от виковете на насилена жена, после някой скочил върху покрива на къщата им, но се подхлъзнал и се свлякъл на земята. Кристин го помоли да не разпространява историята си.

Отец Айлив дотича в двора. Ерлен се обърна и влезе вкъщи. Съпругата му се втурна с намерението да го догони. Ерлен тичаше по стълбите към горния етаж. Кристин хвана ръцете му.

— Ерлен, какво ще правиш с момичето? — попита задъхано тя, вторачена в обезумялото му лице.

Той мълчаливо се опита да я отблъсне, но тя не го пусна.

— Почакай, Ерлен, почакай! Става дума за детето ти! Няма как да си сигурен: мъжът беше облечен — отчаяно се помъчи да го разубеди тя.

Ерлен нададе оглушителен вик, пребледнял от ужас като мъртвец. Отговори й с груби думи и с глас, променен до неузнаваемост от непоносимата болка.

Кристин се бореше безмълвно с побеснелия мъж, който ръмжеше и скърцаше със зъби. Накрая все пак улови погледа му в полумрака.

— Ерлен, нека аз да вляза първо при нея. Не съм забравила деня, когато бях в същото положение като Маргрет.

Той я пусна и се облегна върху външната стена на малката стая, разтреперан като агонизиращо животно. Кристин запали свещ и тръгна по стълбите към спалнята на девойката.

Най-напред пламъкът освети меч върху пода, захвърлен недалеч от леглото, и отсечената ръка. Кристин свали кърпата от главата си и я хвърли върху следите от двубоя. Едва сега забеляза, че в бързината се е показала пред мъжете с небрежно наметната кърпа върху разпуснатата си коса.

Маргрет се беше свила в горната част на леглото, върху възглавниците, и гледаше свещта в ръцете на Кристин с широко отворени, обезумели от страх очи. Девойката придържаше чаршафите до гърдите си, но под златистите й къдрици се белееха голите й рамене. Стаята беше изпоцапана с кръв.

Заради огромното напрежение Кристин избухна в сълзи. Разтърси я гледката на красивото момиче и очите й, изпълнени с ужас.

— Майко, какво ще ми стори татко? — изкрещя Маргрет.

Кристин беше безсилна да заповядва на чувствата си.

Въпреки дълбокото съчувствие към девойката сърцето й се вледени в гърдите. Маргрет изобщо не попита какво е станало с Хокон. За миг си представи Ерлен, проснат на земята, баща й — надвесен над него с окървавен меч, а самата тя… Маргрет дори не бе помръднала от мястото си, за да разбере какво се е случило с любимия й. Девойката се хвърли в обятията й, разтърсвана от ридания и обезумяла от страх, но Кристин не успя да потисне пробудилото се презрение към дъщерята на Елине. Мащехата седна на леглото и се помъчи да успокои момичето.

След малко Ерлен се показа на стълбите, вече облечен. Маргрет нададе вик и се скри в прегръдката на Кристин. Стопанката вдигна очи към съпруга си. Изглеждаше й по-спокоен, но с пребледняло, променено до неузнаваемост лице. За пръв път външността на Ерлен отговаряше на възрастта му.

Той подхвана с равен глас:

— Кристин, слез долу и ме остави да поговоря насаме с дъщеря си.

Съпругата му се подчини. Внимателно се освободи от прегръдката на момичето, зави я до брадичката и излезе от стаята.

Облече си дрехите за през деня — тази нощ едва ли някой в „Хюсабю“ щеше да мигне повече — и се зае да успокоява изплашените деца и слугини.

На следващата сутрин валеше сняг. Слугинята на Маргрет си събра вещите в торба, метна я на гръб и напусна имението, обляна в сълзи. Стопанинът я изпъди с ругатни. Заслужавала да я одерат жива, задето предала така доверието на господарката си.

После Ерлен разпита останалите слуги. Доловили ли са нещо нередно, откакто през есента Ингелайв, прислужницата на Маргрет, се преместила да спи при тях и оставила господарката си сама в спалнята? А кучетата в къщата им усетили ли са да идва някой? Всички слуги отговориха отрицателно, както се очакваше.

Накрая Ерлен повика съпругата си да поговорят насаме. Капнала от умора, Кристин изслуша тирадата му със свито от болка сърце и се помъчи да отвръща на несправедливите му обвинения кротко и внимателно. Не отрече съмненията си, но умишлено не спомена, че е премълчавала опасенията си, защото Ерлен и Маргрет неизменно са посрещали всичките й предупреждения и съвети с пренебрежение.

— Кълна се в Бог и в Пречистата Дева: нито съм знаела, нито съм подозирала за посещенията на този мъж в спалнята на Маргрет.

— Как ли пък не! — избухна подигравателно Ерлен. — И сам Всемогъщият Бог на небето вижда как през целия ни съвместен живот ми натякваше какво съм ти сторил, макар че и двамата го искахме еднакво силно. И не аз, а баща ти допринесе за неволите ни, като отказа да приеме предложението ми. Още от самото начало исках да поправя греха си и да те направя моя жена. Нима не се досети какво става, когато видя златото от „Гимсар“? — той стисна ръката й и я вдигна, а двата пръстена, които й подари в Гердарюд, проблеснаха на светлината. — Не си свалила тези пръстени от ръката си нито за ден, откакто ми отдаде честта си…