Сигрид Унсет - Кръстът

Кристин се приближи до леглото му с чашата в ръка. Стъпваше много леко. Елегантната жена със слабото сериозно лице под ленената забрадка бе запазила девичата си изправена стойка и красота. Пъхна ръка под врата на Симон и го повдигна. Заболя го, защото и тилът му бе отекъл. Тя подпря главата му на гърдите си, докато поднасяше чашата до устните му с лявата си ръка.

Симон се усмихна немощно, когато Кристин внимателно положи главата му върху възглавниците. Той посегна към нежната й издължена ръка, отдавна изгубила мекотата и белотата си.

— С тези пръсти сигурно вече не можеш да шиеш коприна, но са много пъргави и леки, а ръката ти е приятно хлад на!

Той я сложи върху челото си. Кристин изчака, докато дланта й се стопли, и притисна другата си ръка към парещото му чело чак до косата му.

— Ръката ти е възпалена, Симон. Но с Божията помощ ще се оправиш.

— Боя се, че няма да можеш да ме излекуваш, Кристин, макар и да си добра лечителка — отбеляза Симон, гледайки я ведро.

Отварата започна да действа. Болките понамаляха, ала имаше чувството, че не е в състояние да контролира очите си и всяко от тях гледа в различна посока.

— Ще стане, както ми е писано — рече той.

Кристин се върна при съдовете на огнището, намаза приготвената смес на тензух, върна се и наложи с горещия компрес цялата му ръка, подутата част от гърба и гърдите, където отокът се разпространяваше от подмишницата му на червени ивици. Първо го болеше, постепенно обаче лапата облекчи страданието му. Кристин го зави с вълнено одеяло и подложи меки пухени възглавници под ръката му. Симон я попита какво е сложила на компреса.

— О, какво ли не, но предимно корени от зарасличе и ластовича трева. Ако беше лято, щях да набера росни билки от градината ми. Слава Богу, че ми останаха от миналата година, защото през зимата не съм ги използвала.

— Какво ми разказа ти веднъж за ластовичата трева? Абатисата от Нонесетер ти обяснила нещо за името й…

— А, да. На всички езици от Средиземно море до северните страни тази билка е известна като ластовича трева.

— Защото навсякъде цъфти, когато лястовиците се пробудят от зимен сън, нали? — Симон млъкна и присви горчиво устни. По това време той вече ще лежи в пръстта, и то от доста време. — Ако умра, искам да ме погребете до църквата — заръча й той. — Сега съм богат и някой ден, като ме наследи, Андрес сигурно ще стане влиятелен стопанин. Питам се дали Рамборг ще ми роди син напролет след смъртта ми. Толкова ми се иска да доживея и да видя двама синове в имението ми.

Кристин го увери, че Гауте тръгнал към „Дюфрин“ още сутринта да съобщи за болестта на господаря.

— Нима си пуснала момчето да пътува само? — ужаси се Симон.

Кристин не намерила подходящ спътник на Гауте, който да издържи на темпото му. Симон се опасяваше, че пътуването ще се превърне в мъчение за Рамборг. Надяваше се поне тя да прецени доколко й позволяват силите да бърза.

— Но искам да видя децата си…

След малко отново заговори за тях. Питаше се дали е сбъркал, като не прие предложението от „Айкен“. Просто Грюне му се сторил възрастен за Арнерд и Симон се боеше, че като си пийне, е склонен към насилие. Бащата искаше да повери дъщеря си в сигурни ръце. Сега Юрд и Гюдмюн отговаряха за бъдещата й женитба.

— Кристин, кажи на братята ми какво съм им заръчал: да се оглеждат добре, преди да вземат решение за дъщеря ми. Ако се съгласиш за известно време да вземеш Арнерд при теб в „Йорун“, ще ти бъда благодарен, пък макар и на онзи свят. А ако Рамборг се омъжи, преди Арнерд да се задоми, вземи девойката при себе си, Кристин. Рамборг винаги се е държала добре с дъщеря ми, в това не бива изобщо да се съмняваш. Но се опасявам, че в дом, където ще живее с мащеха и пастрок, ще я смятат по-скоро за прислужница, отколкото за… Арнерд е зачената по време на брака ми с Халфрид, нали си спомняш.

Кристин погали нежно ръката на Симон и му обеща да направи всичко по силите си, за да осигури благоденствието на момичето. Кристин неведнъж бе ставала свидетел каква нелека съдба понасят деца на заможни бащи, но заченати в прелюбодеяние: Орм и Маргрет, Юлв Халдуршон. Продължаваше да гали ръката на болния.

— Не бъди толкова сигурен, че ще умреш, Симон — усмихна се тя.

По изпитото изопнато лице на жената все още се случваше да пробяга сянка от някогашната й невинна, сладка и мека усмивка. Колко си хубава и млада, Кристин…

Тази вечер Симон не вдигна висока температура и усети облекчение. Кристин смени превръзката на ръката му. Отокът спадна, а кожата омекна. Тя предпазливо натисна възпаленото място и от пръстите й останаха следи.