Сигрид Унсет - Кръстът

Случваше се, макар и за съвсем кратко, лъжливото видение да се изгуби, а главата му да се проясни, но болката не стихваше. Симон помоли Юн Долк да отреже дрехата над ранената му ръка. Слугата предпазливо запретна ръкавите на ризата и пуловера му от китката до рамото. По лицето на господаря му се разля смъртна бледност и потта рукна, докато придържаше надутата си ръка със здравата. Отстраняването на плата му донесе кратко облекчение.

Мъжете обсъждаха необходимостта да изпратят от Руалста вест до „Дюфрин“, Симон обаче се възпротиви. Не искал да безпокои излишно съпругата си с лоши новини, защото било опасно Рамборг да пътува с шейна в този кучи студ. Обеща им да извести на Рамборг, но след като се приберат във „Формо“. Симон се опита да се усмихне окуражително на Сигюр, за да разведри младия слуга, който изглеждаше направо смазан.

— Щом си отидем у дома, веднага изпратете да повикат Кристин от „Йорун“. Тя е много добра лечителка.

Докато изговаряше тези думи, усети, че езикът му се е удебелил и вцепенил.

Целуни ме, Кристин, годенице моя! Той бълнува, ще си помисли тя. Не, не бълнувам, Кристин. Тогава тя ще се изненада.

Ерлен разбра. Рамборг — също. Но Кристин, тъжна и разгневена, беше твърде погълната от силна ярост и горчивина заради постъпките на Ерлен и продължаваше да мисли само за него. Кристин, любима моя, никога не съм бил особено важен за теб и затова не си се питала дали ми е било тежко да бъда брат на някогашната ми годеница.

Когато я остави пред манастирската порта в Осло, Симон не очакваше тя да обсеби напълно мислите му. Но постепенно у него се затвърди убеждението, че нищо от онова, което постигна в живота си след раздялата им, не е достатъчно добро, за да замести изгубеното: девойката, предопределена да бъде негова жена.

Няма как, Кристин ще трябва да чуе какво има да й каже той, преди да умре. Ще му даде една целувка…

Аз съм човекът, който те обичаше и който продължава да те обича…

Откакто чу за пръв път тези думи, те се загнездиха завинаги в паметта му. Това беше цитат от легенда, поместена в книгата за чудотворствата на Богородица. В легендата се разказваше за монахиня, която избягала от манастира си с рицар. Пресветата Дева спасила двамата влюбени и им простила въпреки извършения грях. Ако е грях преди смъртта си да признае на сестрата на жена си какво изпитва към нея, Божията Майка ще издейства опрощение и за него. Не се случваше често Симон да смущава покоя й с молбите си.

Тогава не съм подозирал, че никога повече няма да изпитам истинска радост и безгрижие.

— Симон, кобилата няма да издържи двама ни. Тази нощ бяга доста — обърна се той към слугата, седнал зад него, за да го подпира. — А, извинявай, ти си Сигюр, взех те за друг…

На зазоряване пристигнаха в странноприемницата за поклонници. Двамата монаси, които я поддържаха, се погрижиха за болния. Но след като се поокопити и замайването от треската попремина, Симон Андресьон настоя да наемат шейна и да продължат на север.

По пътя нямаше много преспи и се придвижваха лесно. Веднъж смениха конете. Яздиха цяла нощ и пристигнаха във „Формо“ на развиделяване следващата сутрин. Симон дремеше под всички завивки, натрупани върху него. Усещаше колко силно го притискат. Понякога имаше усещането, че лежи премазан под огромни скални късове. Главата му щеше да се пръсне. От време на време се унасяше, после болките отново се развилняваха из тялото му и той сякаш набъбваше неудържимо, добиваше огромни размери и всеки миг щеше да се пръсне на парчета. Кръвта в ръката му туптеше все по-силно.

Симон се помъчи сам да слезе от шейната и да влезе в къщата. Преметна здравата си ръка през рамото на Юн, а Сигюр го подпираше отзад. Забеляза колко посивели и пребледнели са лицата на двамата мъже от натрупаната умора: не бяха слизали от седлата две нощи подред. Понечи да им каже нещо, ала езикът му не реагира на командата. Симон се препъна на прага, строполи се в стаята и изкрещя от болка, когато обезформената му подута ръка се удари в пода. Докато го събличаха и му помагаха да си легне, потта се стичаше на струи по цялото му тяло от усилието да сподави стоновете, напиращи на устните му.

Не след дълго Симон видя Кристин Лаврансдатер, застанала до огнището. Тя стриваше нещо на прах в дървен хаван. Звукът проникна в мозъка му. Балдъзата му взе малка тенджера, изля съдържанието й в чаша и добави няколко капки от бутилка, която извади от сандъка си. После изсипа стрития прах от хавана в тенджерката и я постави до огъня. Колко е тиха и чевръста, помисли си Симон.