Сигрид Унсет - Кръстът

Най-сетне навън се развидели. Пропяха първи петли. На двора затрополиха мъже, поели към конюшнята.

Омаломощена, Кристин се отпусна на облегалката, а тялото й се разтресе конвулсивно. Помъчи се да седне удобно, та краката й да не ритат и да не подскачат, докато треморът премине.

Андрес се раздвижи под кърпата. Отметна я от лицето си и изхленчи недоволно. Явно осъзнаваше къде се намира, защото изсумтя раздразнено срещу леля си, когато тя скочи от стола и се надвеси над него.

Кристин махна кърпата с пръстта, бързо сложи съчки и цепеници в огнището и я хвърли в лумналия огън. Подпря се на стената. От очите й рукнаха сълзи.

Наля мляко от малкия съд до огнището и го занесе на детето, но то вече беше заспало. Сега се беше унесло в здрав сън…

Кристин изпи млякото. Услади й се и си наля още два-три черпака.

Все пак не смееше да говори, защото момчето още не бе произнесло разбираема дума. Просна се на колене в долния край на леглото и започна да повтаря наум:

— Обърни се, Господи! Докога? Смили се над Твоите раби. Недей се гневи безмерно, Господи, и недей вечно помни беззаконието. Погледни прочее: ние всички сме Твой народ. 1 1 Обърни се, Господи! Докога? Смили се над Твоите раби. (Псалм 89). Недей се гневи безмерно, Господи, и недей вечно помни беззаконието. Погледни прочее: ние всички сме Твой народ. (Исаия 64). — Бел.авт.

Наистина извърши ужасно дело.

Но Симон и Рамборг имаха един-единствен син. Тя имаше седмина! Как да не опита всичко, за да спаси живота на единствената мъжка рожба на сестра си!

Нападналите я през нощта мисли не бяха нищо друго, освен плод на отчаянието. Реши се на тази дързост единствено защото нямаше да понесе това дете да издъхне в ръцете й…

Симон винаги бе оправдавал доверието й. Цял живот се бе държал добронамерено и предано към хората. А най-всеотдаен се показа към нея и близките й. Той обичаше сина си повече от зеницата на окото си. Нима Кристин би могла да пожали някое средство, ако то би спасило живота на Андрес, пък било и с цената на грях?

Да, сторих грях. Накажи ме, Господи. Направих го заради невръстното, красиво, невинно дете на Симон и Рамборг. Само не наказвай Андрес…

Приближи се и се наведе над постелята. Хвана малката восъчнобяла ръка на детето и я стопли с дъха си. Не посмя да я целуне. Не биваше да го събужда…

Светло, невинно дете. Осхил й разказа за това, когато двете стояха сами в „Хауген“ през онези страховити нощи. Тогава старицата й сподели, че някога посетила гробището на Конунгахела:

— Кристин, тази моя постъпка е най-тежкото, с което съм се нагърбвала.

Но Бьорн — причината за нейната саможертва — не е бил беззащитно дете като Андрес. Братовчедите на Осхил Гаутесдатер го ранили близо до сърцето с мечовете си. Бьорн посякъл единия, преди да се свлече на пода, а другият така и не успял да се възстанови след схватката.

Кристин гледаше през прозореца как хората сноват между къщите, всеки по някаква работа. На двора се разхождаха няколко хубави телета.

В мрака избуяват какви ли не тъмни мисли. Точно като онези ефирни растения, които виреят по брега на езерото. Поклащат се и люлеят примамливо дяволски красивите си, плашещи стъбла. Зловещото им очарование притежава особена, тъмна притегателна сила, докато растат в живата, влажна почва. Но когато децата ги откъснат и ги положат в лодките, заприличват на кафява слузеста топка. Нощем в човешкото съзнание поникват едновременно страшни и примамливи мисли. Брат Едвин веднъж й обърна внимание, че прокълнатите в преизподнята не искат да се разделят със страданията си, защото намират сладост в омразата и мъката. Затова Христос не може да ги избави. Тогава на Кристин думите му й се сториха налудничави. Но сега започна да проумява какво е искал да каже монахът и по гърба й полазиха леденостудени тръпки.

Отново се наведе над леглото. Вдиша жадно мириса на детето. Симон и Рамборг няма да го изгубят. Кристин се чувстваше длъжна да спечели отново уважението на Симон, да му покаже, че и тя е способна да му помага. Набра смелост за постъпката си от желанието да му се отплати за добрината.

Пак коленичи и безмълвно започна да реди псалми.

Тази сутрин Симон излезе да сее зимна ръж на разораната нива южно от горичката. Беше си наумил да си придаде вид на стопанин, който държи работите в имението да следват естествения си ход. Слугините се изумиха, когато Симон им заръча да не безпокоят Кристин и болното момче, докато тя не ги повика. Стопанинът предупреди и съпругата си, че Кристин не желае никой да припарва до стаята на Андрес.