Сигрид Унсет - Кръстът

Здесь есть возможность читать онлайн «Сигрид Унсет - Кръстът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2011, ISBN: 2011, Издательство: Емас, Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Кръстът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Кръстът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Кристин се е разделила с младежките илюзии и бурните чувства, но неразрешените конфликти в семейството й не спират да я терзаят. Лекомислена постъпка на съпруга й е станала причина да загубят имението „Хюсабю“ и стопанката е принудена да поеме отговорността за многолюдното семейство. Връщайки се в бащиния дом, Кристин се връща неминуемо и към сладките спомени за безгрижното детство. Но завръщането й носи и още по-силни угризения, задето е оскърбила и унижила баща си, незачитайки дълга към рода. Затаеното дълбоко разочарование от безотговорността на съпруга й продължава да трови съвместния им живот и я изправя пред труден избор: да преклони глава пред избраника си или да живее без него…
Тази книга е издадена с финансовата помощ на НОРЛА.

Кръстът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Кръстът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Тази година Кристин заръча да засеят с лен земята на мястото на изгорялата ковачница. Гауте настоя да отглеждат ръж в нивите близо до жилищните сгради, където стопанките в „Йорун“ открай време сееха лен и садяха лук. Кристин често идваше тук, не само за да нагледа как върви ленът. Четвъртък вечер носеше бира и храна на гроба на първия собственик в имението. В светлите летни нощи самотното огнище, проблясващо насред поляната сивкавобяло, покрито със сажди, приличаше на древен езически олтар. В горещите летни дни стопанката идваше с кошница до канарите да бере малини или да събира листа от теснолистна върбовка, за да приготвя разхладителна отвара срещу треска.

Последните звуци на църковните камбани във възхвала на Божията Майка замряха в напоения със светлина въздух. Околните стопанства потънаха в покой под палещите лъчи на слънцето. От ранни зори отблизо и далеч се разнасяше песента на косите по ливадата, изпъстрена с цветя, чуваше се стърженето на остриетата в точилата и виковете на хората. С настъпването на обедната почивка звуците на трескавия работен ден заглъхнаха. Кристин седна върху канарата и се ослуша. Сега се чуваше само бученето на реката и слабото шумолене на листата в горичката; над поляната бръмчаха мухи, а отдалеч се носеше подрънкването на самотен хлопатар. Една птица прелетя бързо и тихо по ръба на елшака, а друга литна от гъстата трева и кацна със звучно цвърчене върху магарешки бодил.

Носещите се по склона сини сенки, белите облаци, които се къдреха над планинските ридове и се топяха в лазурното лятно небе, лъскавите води на Логен сред дърветата, белите отблясъци на слънчевите лъчи по листата представляваха за Кристин мълчаливи звуци, невидими за очите и доловими единствено с вътрешните сетива. Със забрадка, спусната над челото, за да я пази от слънцето, Кристин слушаше играта на светлината и сенките над долината.

„Рано или късно всички огньове догарят.“

В елшовата гора по протежението на блатистия речен бряг, в мрака между гъстите ракити, проблясваха езерца. Тук растеше острица и пушица, а мочурното прозорче покриваше земята с гъст килим от сиво-зелени петолистни чашки и червено-кафяви цветове. Кристин си набра голям букет. Често се питаше дали това растение не притежава целебна сила. Сушеше го, попарваше листата и цветовете и сипваше от отварата в бирата и медовината. Но засега не беше открила какви болести лекува мочурното прозорче. Въпреки това продължаваше да гази в блатото и да си мокри обувките, водена от непреодолимо желание да си набере от него.

Обра листенцата от стълбата и сплете венец от тъмните цветове. Цветът им напомняше червено вино и кафява медовина, а дъната на чашките им бяха лепкави и влажни като мед. Понякога Кристин украсяваше с венци иконата на Дева Мария в голямата къща. Възприе този ритуал от свещеници, посетили южните страни.

Децата й вече пораснаха и не проявяваха интерес към венци. В областта Трьонделаген мъжете, получили възпитанието си в кралския двор, въведоха традицията младежите да се кичат с цветя на забавите, но в долината нямаше такъв обичай. Този плътен, тъмночервен венец би подхождал много на светлото лице и лененорусата коса на Гауте или на лешниково-кестенявата грива на Лавранс.

Сякаш измина цяла вечност от времето, когато през дългите летни слънчеви дни Кристин и бавачките водеха малките й деца на разходка в градината пред „Хюсабю“. Двете с Фрида не смогваха да направят достатъчно венци за многобройната й челяд. Веднъж — още кърмеше Лавранс — четиригодишните Ивар и Скюле настояха майка им да сплете венец и за братчето им, но от съвсем дребнички цветя.

Сега Кристин беше майка на пораснали деца.

Лавранс навърши петнайсет и още минаваше за малък, но майката го усещаше като най-отчужден от нея. Не че странеше от нея нарочно, както правеше някога Бьоргюлф. За разлика от полуслепия си брат Лавранс не се затваряше в себе си и не показваше ясно нежелание да общува. И все пак беше много мълчалив. Докато всички момчета живееха у дома, никой не забелязваше тази негова склонност да се усамотява и да търси уединение. Лавранс беше всеобщ любимец — бодър, усмихнат и добродушен.

Всички смятаха Лавранс за най-красивия сред синовете й. Майката не беше изцяло съгласна, но и тя не оставаше сляпа за силното излъчване на Лавранс Ерленсьон. Светлокестенявата му коса и свежите му бузи сияеха като позлатени и от тях струеше слънчева светлина. В големите му тъмносиви очи блестяха светли искрици. Лавранс приличаше на майка си като млада. Наследи нейната светла кожа, обляна със слънчев загар. Момчето изглеждаше едро и силно за възрастта си. Изпълняваше усърдно и сръчно всяка задача, поставена от майка му. Вслушваше се в съветите на Кристин и на братята си, неизменно бодър, вежлив и сговорчив. И все пак майката усещаше, че у момчето има някакво отчуждение.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Кръстът»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Кръстът» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Кръстът»

Обсуждение, отзывы о книге «Кръстът» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x