Филипа Грегъри - Повелителка на реките

— И така — обръща се той с тържествуваща усмивка към алхимика, — ще я доведа отново утре, след литургия, след като закуси. Следващия път ѝ пригответе стол, за да седне, и пригответе стаята за нея. Ще видим какво може да ни каже. Но тя умее да го прави, нали?

— Несъмнено — съгласява се алхимикът. — Ще приготвя всичко.

Покланя се и се връща във вътрешната стая, Удвил гаси останалите свещи, а милорд оправя огледалото. Облягам се за миг на една арка между два реда лавици, а съпругът ми вдига очи и ме вижда.

— Застани там. — Посочва ми центъра на арката и аз изпълнявам заповедта му. Заставам неподвижно, оградена от арката като в рамка, питайки се какво ли иска сега. Той се взира в мен, сякаш съм картина или гоблен, сякаш гледа на мен като на предмет, като нова придобивка, която трябва да бъде поставена в рамка, преведена или прибрана на лавицата. Присвива очи, сякаш ме възприема като гледка, или като статуя, която е купил. — Толкова се радвам, че се ожених за теб — казва той и в гласа му изобщо няма привързаност, а доволния тон на човек, който е прибавил нещо към красивата си колекция — и то на добра цена. — Каквото и да ми коства в отношенията с Бургундия, с когото и да е, толкова се радвам, че се ожених за теб. Ти си моето съкровище.

Нервно хвърлям поглед към Ричард Удвил, който е чул тази завоевателска реч; но той е зает да покрива огледалото с парчето плат, и сякаш е напълно оглушал.

Всяка сутрин негова светлост ме придружава до библиотеката, настаняват ме пред огледалото, запалват свещи навсякъде около мен и искат от мен да се вглеждам в ярката светлина и да им съобщавам какво виждам. Откривам, че изпадам в нещо като дрямка, не заспивам напълно, но сякаш сънувам, и понякога съзирам странни видения в трептящата сребърна повърхност на огледалото. Виждам бебе в люлка, виждам пръстен с форма на златна корона, който се поклаща върху нишка, от която капе вода, а една сутрин се извръщам от огледалото с вик, защото виждам битка, а зад нея — друга, дълга поредица от битки и умиращи мъже: мъже, които умират сред мъгли, сред снегове, умират в черковен двор.

— Видя ли знамената? — пита настойчиво съпругът ми, докато слагат в ръката ми чаша слаб ейл. — Пий. Видя ли знамената? Не каза нищо ясно. Видя ли къде се водят битките? Успя ли да различиш армиите?

Поклащам глава.

— Успя ли да видиш кой град е? Някое познато място ли беше? Ела и виж дали можеш да посочиш града на картата. Мислиш ли, че се случва в същия този момент, или е видение от бъдещето, което ни предстои?

Завлича ме до масата, където е положен умаленият образ на Франция, и аз поглеждам замаяно мозайката от владения и вълнообразни хълмове.

— Не зная — казвам. — Имаше мъгла, и армия, която си пробиваше със сила път нагоре по някакъв склон. Имаше сняг и той беше почервенял от кръв. Имаше и кралица, пристигнала с коня си в една ковачница, където поставяха подковите на коня ѝ наопаки.

Херцогът ме поглежда, сякаш му идва да ме разтърси, за да измъкне от мен нещо смислено.

— Това не ми върши работа, момиче — изрича той с много нисък глас. — Такива видения могат да ми опишат на всеки съботен пазар. Имам нужда да знам какво ще се случи тази година. Нужно ми е да узная какво ще се случи във Франция. Нужни са ми имената на градовете и числеността на бунтовниците. Нужно ми е да знам подробности.

Отвръщам безмълвно на погледа му. Лицето му е потъмняло от раздразнението, което изпитва към мен.

— Опитвам се да спася цяло кралство — казва той. — Нужно ми е нещо повече от мъгла и сняг. Не се ожених за теб, за да ми разказваш за кралици, обърнали наопаки подковите на конете си. Какво следва? Русалки в банята?

Поклащам глава. Наистина не знам нищо.

— Жакета, кълна се, ще съжаляваш, ако проявиш неподчинение спрямо мен — казва той със сдържана заплаха в гласа. — Тези неща са прекалено важни, за да се правиш на глупачка.

— Навярно не бива да я натоварваме твърде много? — подхвърля Удвил, обърнат към лавиците с книги. — Може би е прекалено да я товарим всеки ден. Тя е съвсем млада и е още нова в това занимание. Може би е добре да я обучим и подготвим за това, като новоизлюпено птиче, като млад сокол. Може би трябва да я оставяме свободно да язди и да се разхожда сутрин, и да я караме да гадае може би само веднъж седмично?

— Не и ако е получила предупреждение! — избухва херцогът. — Не и ако това се случва сега! Тя не може да почива, ако сме в опасност. Ако тази битка в мъгла и тази битка в сняг ще се водят тази зима във Франция, трябва да знаем сега.