Филипа Грегъри - Повелителка на реките

Яздим един до друг, като приятели, и не говорим за нищо важно. Удвил ми помага с ездата: никога не съм яздила такъв хубав кон като Мери, и той ми показва как да седя изправена на седлото и да я пришпорвам, така че да извие шия и да удължи крачка. Показва ми как самият той язди, когато конницата се впуска в атака, приведен ниско над шията на коня си, като ме изпреварва надолу по пътеката и потегля с гръмък тропот отново към нас, спирайки в последния момент, така че Мери се подплашва, тръгва с рамото напред и танцува на едно място. Учи ме да скачам с кобилата, като слиза от коня си, за да довлече клонки напряко върху пустия път, струпвайки ги все по-високо и по-високо, докато увереността ми се засилва. Учи ме на упражненията, на които го е учил неговият баща по пътищата на Англия: ездови упражнения за подобряване на равновесието и увереността: да седя странично, като момиче, което язди на допълнително седло, да се отпускам назад, легнала върху коня, със седлото под кръста ми, докато конят подтичва, после да седна изправена и да протегна първо едната си ръка, а после другата към небето, да се навеждам ниско, за да докосна стремената — всичко, което кара коня да привикне с мисълта, че трябва да се движи спокойно и сигурно, каквото и да прави ездачът, каквото и да се случва около него.

— Неведнъж конят ми ме е отнасял до безопасно място, когато съм бил ранен и не съм имал понятие къде отиваме — казва Ричард. — А баща ми носеше знамето пред Хенри V Английски, и затова яздеше в галоп през цялото време, само с една ръка върху поводите. Вие никога няма да яздите в битка, но можем да попаднем в беда тук или в Англия, затова е добре да сте уверена, че Мери ще ви пренесе през всичко.

Слиза от коня, взема стремената ми и ги кръстосва пред мен, за да не пречат.

— Ще изминем една миля в тръс, без стремена. За да подобрите равновесието си.

— Как е възможно да попаднем в беда? — питам, докато той се качва отново на коня си.

Той свива рамене:

— Само преди няколко години имаше план да устроят засада на херцога, когато се връщаше в Париж, и тогава той и херцогиня Ан трябваше да хванат горските пътеки и да заобиколят вражеския лагер. Освен това научих, че сега пътищата в Англия са също толкова несигурни, колкото и онези във Франция. По всички английски пътища има крадци и пътни разбойници, а близо до крайбрежието пък има пирати, които слизат на суша, вземат пленници и ги продават в робство.

Потегляме ходом. Настанявам се по-удобно на седлото, и ушите на Мери се насочват напред.

— Защо кралят на Англия не охранява бреговете си?

— Той е още дете и страната се управлява от другия му чичо, Хъмфри, херцог на Глостър. Негова светлост и херцогът на Глостър са чичовци на краля, регенти на Франция и Англия, докато кралят поеме в свои ръце властта.

— Кога ще го направи?

— Всъщност досега трябваше вече да го е направил — казва Удвил. — Той е на дванайсет години; все още момче, но достатъчно възрастен, за да управлява с добри съветници. И беше коронясан в Нотр Дам, в Париж, както и в Англия, разполага с парламент и съвет, чиито членове са дали клетва да му се подчиняват. Но той е напътстван от чичо си, херцог Глостър, и всичките му приятели; после обаче се случва другият му родственик, кардинал Боуфорт, много влиятелен и убедителен човек, да го принуди да промени решенията си. Двамата го тласкат ту в една, ту в друга посока, и той никога не се вижда с нашия господар, херцог Бедфорд, който не може да направи друго освен да му пише, опитвайки се да го накара да се придържа към един път. Твърди се, че кралят изпълнявал волята на онзи, който е говорил с него последен.

— Но във всички случаи, дори той да беше по-зрял и по-уверен, пак нямаше да има пари да плати нови защитни укрепления откъм морето, пък и английските лордове не прилагат закона навсякъде из земите си, както би трябвало. Сега ще яздим в тръс.

Изчаква ме да притисна с крака хълбоците на Мери, и тя потегля напред в тръс, докато аз седя тежко, като охранен рицар, потънала дълбоко в седлото.

— Това е добре — казва той. — Сега тръгнете напред в лек галоп.

— Казахте тръс!

— Справяте се толкова добре — казва той с широка усмивка. Пришпорвам Мери да продължи и тя потегля в чевръстия си, лек галоп. Малко се страхувам, когато стремената ги няма, за да ги използвам за равновесие, но той е прав — успявам да седя на седлото и да притискам Мери с крака, докато яздим в лек галоп по крайбрежния път, докато той ми дава знак с ръка да забавя, после да спра.