Филипа Грегъри - Бялата принцеса

Моята коронация дава сигнал за бърза поредица от годежи, докато Хенри, по своя методичен начин, проучва каква полза могат да допринесат сестрите ми за династията на Тюдорите, и уговаря политически бракове в свой интерес. Дори майка ми отново е вкарана в играта. Той ми позволява да я посетя в Бърмъндзи със сестрите ми, и да ѝ занеса новината, че Тюдорите са ѝ простили дотолкова, че отново обмислят идеята за женитбата ѝ, и тя трябва да отиде при Джеймс III Шотландски.

Страхувам се, че абатството ще е студено и неприветливо, но намирам майка си пред буен огън от ябълково дърво, който разнася димния си аромат в приемната ѝ; моята полусестра, Грейс, е седнала до нея, заедно с още две почетни дами, които работят по ръкоделието си.

Майка ми се изправя, когато влизам със сестрите си, и целува всички ни.

— Колко е прекрасно да те видя — тя ми прави реверанс. — Трябваше да кажа „Ваша светлост“ — отстъпва, за да ме огледа по-добре. — Изглеждаш чудесно.

Разтваря ръце за Бриджет и Катрин, които се втурват да я прегърнат, и се усмихва на Ан над приведените им глави.

— Ти също, Сесили; каква красива рокля, и каква изящна брошка на шапчицата ти. Съпругът ти мил ли е към теб?

— Да — казва Сесили сковано, защото е напълно наясно с подозренията срещу майка ми. — И се ползва с много висока почит от страна на Негова светлост краля и Нейна светлост майката на краля. Известен е с верността си към престола, аз също.

Майка ми се усмихва, сякаш това така или иначе не е от голямо значение за нея, и отново сяда, като притегля малките ми сестри, седемгодишната Бриджет и осемгодишната Катрин, на коленете си. Ан сяда на едно ниско столче до тях, майка ми отпуска длан на рамото ѝ и ме поглежда с очакване.

— Ще ни омъжат! — изтърсва Катрин, неспособна да чака дори миг повече. — Всички освен Бриджет.

— Защото аз съм Христова невеста — казва Бриджет, толкова тържествено сериозна, колкото може да бъде едно малко момиче.

— Разбира се, че си — майка ми я прегръща. — И кои ще бъдат щастливците? Верни поддръжници на Тюдорите, предполагам?

Сесили се наежва при този намек за съпруга си.

— И вие сте сгодена — казва тя язвително.

Майка ми изобщо не се трогва.

— Отново Джеймс Шотландски? — пита ме тя, усмихната.

Давам си сметка, че тя вече знае за това. Шпионската ѝ мрежа сигурно още си е на мястото и ѝ служи също така добре тук, където се предполага, че е уединена и изолирана, както ѝ служеше и в кралския двор, където се предполагаше, че е обкръжена от свои верни хора.

— Знаели сте?

— Знаех, че кралят е изпратил посланици в Шотландия и работи за сключване на мир с тях — казва тя спокойно. — Разбира се, че би го скрепил със сватба. А тъй като беше мислил за мен по-рано, предположих, че ще се върне към предишния си план.

— Имате ли нещо против? — питам настойчиво. — Защото, ако искате да откажете, бих могла навярно…

Тя нежно посяга напред и взема ръката ми.

— Не мисля, че би могла — казва. — Ако не можеш да му попречиш да държи братовчед ти Едуард в Тауър, нито да го убедиш, че не е нужно да бъда зад тези стени, тогава се съмнявам, че можеш да повлияеш на политиката му спрямо Шотландия. Той те направи кралица, но макар да носиш скиптъра, нямаш власт.

— И аз все това казвам — обажда се Сесили. — Тя не може да направи нищо.

— Сигурно си права — майка ми ѝ отправя усмивка. На мен казва тихо: — И не бива да се упрекваш. Зная, че правиш най-доброто, което можеш. Една жена винаги разполага само с толкова власт, колкото може да си спечели, а ти си омъжена във фамилия, която няма да ти повери власт.

— Но аз ще бъда омъжена за шотландски принц! — изписква Катрин, неспособна да сдържа повече новината. — По-младият. Така че ще отида в Шотландия с вас, почитаема майко, и ще мога да бъда в покоите ви, мога да ви бъда придворна дама.

— Ах, колко ще се радвам да бъдеш при мен — майка ми се навежда напред и леко целува Катрин по покритата с бяла дантелена шапчица глава. — Ще бъде толкова по-лесно, ако бъдем заедно. И можем да правим бляскави официални визити на сестра ти. Можем да яздим до Лондон в тържествено шествие, а тя ще устройва пиршества за нас, дамите от кралското семейство на Шотландия.

— А аз съм определена да се омъжа за наследника, следващия крал на Шотландия — казва Ан тихо. Тя не е толкова възторжена като Катрин. На дванайсет тя знае достатъчно добре, че да се омъжиш за врага на страната си в опит да го превърнеш в съюзник, не е особено весело.