Филипа Грегъри - Бялата принцеса

Обличам се за коронацията си и отбелязвам мислено колко различна е подготовката да стана кралица от онази, когато се готвех за венчавката си. Този път, пристегната в рокля в бяло и златно, със златисти връзки, поръбена с хермелин, както се полага на кралска особа, не треперя от мъка. Зная какво да очаквам от съпруга си, намерили сме начин да бъдем заедно, начин, който заобикаля тайните на миналото и закрива погледа ни, за да не виждаме несигурността в бъдещето си. Дарих го със син, когото обичаме, той ме дарява с корона. Предпочитанията на майка му към него пред всички други и яростната ѝ враждебност към семейството ми е отличителна черта на живота ми, която съм се научила да приемам. Загадката около изчезналия ми брат и страхът на Хенри от семейството ми е нещо, с което живеем всеки ден.

Научила съм се да разпознавам нрава му, внезапните му яростни избухвания; научила съм, че те винаги са породени от страха му, че въпреки победата, въпреки подкрепата на майка му, въпреки нейното убеждение, че сам Бог е на страната на Тюдорите, може да стане така, че той да не оправдае надеждите — нейните и Божиите — и да бъде свален от престола също така жестоко и несправедливо като краля, когото той видя да загива в краката му.

Но аз познах също и нежността му, обичта му към неговия син, чинното, непреклонно и безусловно подчинение, с което се отнася към майка си, а и топлотата му към мен, която нараства с времето. Когато го разочаровам, когато ме подозира, тогава сякаш целият му свят отново става несигурен. Все повече му се иска да ме обича и да ми има доверие; и все повече и повече се убеждавам, че и аз искам да е така.

Днес имам много поводи за радост. Имам син в детската стая, и съпруг, който е сигурен на своя престол. Сестрите ми са в безопасност, а аз вече не съм измъчвана от сънища и болезнена скръб. Но въпреки това имам много поводи да тъгувам. Макар че днес е денят на коронацията ми, моето семейство е победено. Майка ми отсъства, затворена в абатството Бърмъндзи, братовчед ми Джон дьо ла Поул е мъртъв. Вуйчо ми Едуард се ползва с голямото доверие на краля, но е далече в Гранада, на кръстоносен поход срещу маврите, а моят полубрат Томас е толкова предпазлив, когато е близо до краля, че почти пристъпва на пръсти, за да бъде сигурен, че няма да пробуди подозренията на Хенри. Сесили вече не е момиче от династията Йорк, омъжена е за поддръжник на Тюдорите, никога не изрича и дума без позволението на съпруга си, а и останалите ми сестри ще бъдат набелязани от Нейна светлост майката на краля за съпруги на верни поддръжници на Тюдорите; тя няма да поеме риска някоя от тях да бъде превърната във фигура, около която да се организира бунт. Най-лошото от всичко, по-ужасно от всичко е това, че Теди все още е задържан в Тауър, а приливът на увереност, който Хенри почувства след битката при Ист Стоук, не го накара да освободи момчето, макар че го молих за това, дори поисках свободата на Теди като подарък за деня на коронацията. Бледото лице на сестра му Маги сред дамите ми е постоянен укор към мен. Казах, че тя и Теди могат да дойдат в Лондон, и че ще бъдат в безопасност. Казах, че майка ми може да ги опази. Казах, че ще бъда настойница на Теди, но се оказах безсилна, майка ми е затворена в абатството, Теди е повереник на Нейна светлост майката на краля, грижите за благосъстоянието му са поверени на нея. Не бях взела предвид скритите страхове на Хенри. Не помислих, че един крал би преследвал едно момче.

Имаше и триумфи за династията Йорк. Хенри може и да е победил в битката при Ист Стоук, но това не беше героична кампания; и макар че повечето му лордове доведоха хората си, твърде малко от тях всъщност се включиха в битката. Обезпокоителен брой от тях дори не присъстваха. Хенри има короната на главата си и наследник в детската стая, но едно от неговите кралства предложи короната на друг — на едно неизвестно момче — предпочитайки го пред Хенри; и постоянно се носи упорита мълва за друг наследник, друг наследник, скрит някъде, който чака реда си.

Не майка ми, а Маги разресва косата ми с четката и я подрежда по раменете ми, да се спуска по гърба ми, почти до кръста. Сесили поставя златната мрежичка на главата ми, а върху нея ще нося златен обръч с диаманти и рубини. Има много рубини, те символизират добродетелността на жената, а това ще бъде моята главна роля до края на живота ми — добродетелна жена и кралица от династията на Тюдорите, чийто девиз е „Смирена и разкаяна“. Няма значение, че в сърцето си съм пламенна и независима. Истинската ми същност ще бъде скрита, а историята никога няма да говори за мен по друг начин, освен като за дъщеря на един крал, съпруга на друг и майка на трети.