Филипа Грегъри - Бялата принцеса

Но въпреки че Хенри може и да е прав и Джеймс да е верен в сърцето си, той не може да убеди съотечествениците си да подкрепят Англия. Страната му, лордовете му, дори неговият наследник, всички до един са против Англия на Тюдорите, каквото и да смята кралят, и страната печели. Обръщат се срещу него, вместо да преглътнат един съюз с амбициозния Тюдор, и Джеймс трябва да защитава приятелството си с Англия и дори трона си. Получавам набързо надраскана бележка от майка си, но не разбирам какво иска да каже:

И така, виждаш, че няма да поема по Големия северен път.

Знам, че Хенри сигурно е видял бележката, почти веднага след като е била написана, затова незабавно му я занасям, за да покажа верността си; но когато влизам в личния му кабинет, се сепвам, защото с него има мъж, който ми се струва познат, макар да не мога да свържа с никакво име смуглото му лице. После, когато той се обръща към мен, си казвам, че е по-добре да забравя всичко, което някога съм знаела за него. Това е сър Едуард Брамптън, кръщелникът на баща ми, мъжът, когото вуйчо ми видял в кралския двор на Португалия с дръзкия паж. Той се обръща и ми се покланя ниско, усмивката му е изпълнена със сдържана увереност.

— Познавате ли се? — пита без заобикалки съпругът ми, като наблюдава лицето ми.

Поклащам глава.

— Много съжалявам… вие сте?

— Аз съм сър Едуард Брамптън — казва той любезно. — Видях ви веднъж, когато бяхте малка принцеса, твърде млада, за да помните един незначителен стар придворен като мен.

Кимвам и насочвам цялото си внимание към Хенри, сякаш сър Едуард не ме интересува изобщо.

— Исках да ви кажа, че получих бележка от абатството Бърмъндзи.

Той я взема от ръката ми и я прочита мълчаливо.

— Аха. Тя сигурно знае, че Джеймс е мъртъв.

— Това ли има предвид? Пише само, че няма да поеме по Големия северен път. Как е умрял кралят? Как е могло да се случи подобно нещо?

— В битка — казва Хенри кратко. — Неговата страна подкрепи сина му срещу него. Изглежда, че някои от нас не могат да имат доверие дори на кръвните си роднини. Не можеш да бъдеш сигурен в собствения си наследник, камо ли пък в майка си.

Внимавам да не поглеждам към сър Едуард.

— Съжалявам, ако това ни причинява неприятности — казвам с равен тон.

Хенри кимва.

— Във всеки случай, имаме нов приятел в лицето на сър Едуард.

Усмихвам се леко. Сър Едуард се покланя.

— Сър Едуард ще се прибере в Англия догодина — казва Хенри. — Той служеше предано на баща ви, а сега ще служи на мен.

При тази перспектива сър Едуард придобива бодро изражение и се покланя отново.

— Така че, когато отговаряте на майка си, можете да ѝ съобщите, че сте видели стария ѝ приятел — предлага Хенри.

Кимвам и тръгвам към вратата.

— Кажете ѝ също и че сър Едуард е имал един дързък паж, който се е възгордял твърде много, но че сега той е напуснал службата при него и е отишъл да работи за един търговец на коприна. Никой не знае къде е сега. Може да е заминал да търгува в Африка, може би в Китай, никой не знае.

— Ще ѝ съобщя това, ако желаете — казвам.

— Тя ще разбере кого имам предвид — усмихва се Хенри. — Кажете ѝ, че пажът е бил едно безочливо малко момче, което обичало да се преоблича в чужди копринени одежди, но сега има нов господар — по една случайност търговец на коприна, така че момчето ще подхожда за работата, и че е заминало с него и е изчезнало окончателно.

Тревожното озъртане на Тюдорите из ненадеждния свят, който ги заобикаля, престава за коледните празненства, сякаш най-сетне е възможно дните да минават, да се случват дребни събития и да се пишат и получават бележки, без да се налага Хенри да вижда всичко и да знае всичко. Изглежда, че с потъването на невидимото момче в неизвестността не остава за какво друго да бъдем нащрек, и шпионите по пристанищата и стражите по пътищата могат да си отдъхнат. Дори Нейна светлост майката на краля изоставя намръщеното си изражение и наблюдава с лека усмивка пристигането на бъдника, шутовете, актьорите, участниците в пантомими и коледния хор. Позволяват на Маргарет да посети брат си в Тауър, и тя се връща в Гринич толкова щастлива, колкото не е била от доста време насам.

— Кралят му позволява да има учител и книги — казва тя. — Има и лютня. Свири и композира песни, изпя ми една.

Хенри идва в стаята ми всяка вечер след вечеря, седи до огъня и ние разговаряме за изминалия ден; понякога ляга с мен, понякога остава с мен до сутринта. Чувстваме се удобно заедно, дори сме нежни един към друг. Когато слугите идват да оправят леглото и да ми свалят робата, той ги отстранява с махване на ръка. „Оставете ни“, казва, и когато те излязат и затварят вратата, той сам изхлузва робата от раменете ми. Целува голото ми рамо и ми помага да се настаня във високото легло. Все още облечен, ляга до мен на леглото и нежно отмята косата от лицето ми.