Филипа Грегъри - Бялата принцеса

— Мислиш, че брат ти Едуард е жив? — пита той обвинително, с натежал от подозрение глас. — През цялото това време си се надявала, че ще дойде. Значи, когато заговорих за претендент, ти си помислила, че може да е той?

Стисвам устни, клатейки глава.

— Как би могъл да бъде?

Той явно е ужасѐн.

— Питах теб.

Поемам си рязко дъх.

— Със сигурност никой не би си помислил, че това момче е моят братовчед, Едуард Уорик. Всички знаят, че Едуард Уорик е в Тауър. Показахме го на всички. Ти се погрижи да го види цял Лондон.

Той се усмихва мрачно.

— Да. Накарах го да върви редом с Джон дьо ла Поул, моя приятел и съюзник. Но сега Джон дьо ла Поул, който по време на литургията стоеше на колене до истинския Едуард, е отвел в Ирландия някакво момче, което е провъзгласил за Едуард. Сега те повтарят цялото представление, което разиграхме, за да покажем на всички, че Едуард Уорик е в Лондон, този път за да покажат на всички, че той е в Ирландия, събирайки армия. Джон дьо ла Поул е отишъл с това момче в катедралата на Дъблин, Елизабет. Завели го в катедралата и го короновали за крал на Ирландия, Англия и Франция. Взеха отнякъде някакво момче и го направиха крал. Сложиха короната на главата му. Поставиха на трона крал, мой съперник, и го помазаха със свещения елей. Короноваха нов крал на Англия. Крал от рода Йорк. Какво ще кажеш за това?

Стискам бродираната покривка на леглото, сякаш за да се задържа в реалния свят, да не позволя да ме увлече тази илюзия, построена върху друга илюзия.

— Кой е той? В действителния живот? Това момче?

— Не е брат ти Едуард. Не е и брат ти Ричард, ако на това се надяваш — казва той злобно. — Имам шпиони из цялата тази страна. Открих истинския произход на това момче преди десет дни. Той е нищожество, момче от неблагороден произход, което някакъв свещеник е обучил за ролята, за отмъщение. Свещеникът сигурно е някой вероломен стар измамник, който копнее да се върнат старите времена, който иска да се върне династията Йорк. Майка ти сигурно се среща с по десет такива на ден и им дава половината пенсия, която ѝ плащам. Но този противник не е за пренебрегване. Не действа сам. Някой му е платил да представи това момче като принц-претендент, така че хората да се вдигнат по негов призив. Когато победи, те ще покажат истинския принц, и той ще се качи на престола.

— Когато победи? — повтарям издайническите думи.

— Ако победи — той поклаща глава, сякаш за да пропъди опасната представа за поражението. — Всичко ще виси на косъм. Той разполага с голяма армия, платена от леля ти, херцогинята и други от семейството ти: майка ти, разбира се, подозирам, че и от леля ти Елизабет, със сигурност и от баба ти. Той е свикал ирландските кланове, а чичо Джаспър казва, че те са яростни бойци. Освен това предстои да видим: той може да получи и подкрепата на народа на Англия. Кой знае? Когато той издигне знамето с мечката и тоягата, те може да откликнат на призива му. Когато се провикне: „За Уорик!“, те може да откликнат в името на старите времена. Може да застанат зад него до един. Може би са ме подложили на изпитание и са открили, че съм недостоен; сега искат връщане към познатото, като куче, което изяжда собствения си бълвоч — поглежда към мен, седнала свита на леглото. — Какво мислиш? Какво би казала майка ти? Може ли един претендент от династията Йорк все още да завладее Англия? Ще подкрепят ли всички един мним принц под знамето на бялата роза?

— Ще покажат истинския принц? — Това каза той. Това каза самият той. — Истинския принц?

Той дори не ми отговаря, устата му е изкривена в нещо като озъбена гримаса, като че ли не знае как да обясни това, което сам е казал току-що.

Замлъкваме за момент.

— Какво ще правиш? — питам шепнешком.

— Ще трябва да събера толкова войска, колкото успея, и да се приготвя за нова битка — казва той горчиво. — Мислех, че съм спечелил тази страна, но — и то е до голяма степен същото като това, да съм женен за теб — човек никога не може да бъде напълно сигурен, че работата е свършена. Спечелих голяма битка и бях коронясан за крал тук, а сега те коронясаха друг и трябва отново да тръгна на бой. Изглежда, че не мога да бъда сигурен в нищо в тази страна, обвита в мъгли и пълна с братовчеди.

— А какво ще правят те? — прошепвам.

Той ме поглежда, сякаш ме мрази, мен и цялото ми неблагонадеждно семейство.

— Когато победят, ще разменят момчетата.

— Ще разменят момчетата?

— Претендентът ще изчезне незабелязано, и истинското момче ще заеме мястото му, ще се възкачи на престола. Момче, което сега се крие на сигурно място, чака да настъпи неговото време, чака мига, когато отново ще добие плът и кръв.