Филипа Грегъри - Бялата принцеса

— Уморен? Тези хора ме докараха почти до гроба. Какво мислиш, че са направили сега?

Поклащам глава, затварям капаците, скривам от поглед мирната градина отвън и се обръщам към него. За момент изпитвам едва доловимо раздразнение, че той не може да бъде спокоен, че винаги сме обсадени от страховете му.

— Кой? Кой сега?

Той поглежда листа в ръката си.

— Онези, към които хранех недоверие — с право, както се оказва, — и онези, за които дори не подозирах. Моето кралство гъмжи от англичани-предатели. Дори не бях помислил за ирландците. Дори не ми бе останало време да отида сред тях; но те вече тръгнаха по лош път.

— Кой е извършил измяна? — опитвам се да питам с небрежен тон, но чувствам как гърлото ми се стяга от страх. Семейството ми винаги е било много обичано в Ирландия; сигурно наши приятели и съюзници заплашват Хенри. — Кой е извършил измяна и какво прави?

— Твоят братовчед Джон дьо ла Поул е вероломен, както смятах, макар баща му да се закле, че не е така. Докато яздехме заедно, той ме гледаше в очите и ме лъжеше най-безсрамно. Джон дьо ла Поул е сторил това, което баща му се кълнеше, че не би направил. Отишъл е право в двора на Маргарет Йоркска във Фландрия и тя го подкрепя. Сега е заминал за Дъблин.

— За Дъблин?

— С Франсис Лъвъл.

Ахвам.

— Отново Франсис Лъвъл?

Хенри кимва мрачно.

— Срещнали се в двора на леля ти. Цяла Европа знае, че тя е готова да подкрепи всеки мой враг. Твърдо решена е да види крал на Йорк отново на престола на Англия и разполага със състоянието на доведената си дъщеря и приятелството на половината короновани глави в Европа. Тя е най-влиятелната жена в християнския свят, ужасен враг за мен. А няма основание! Няма причина да ме преследва…

— Значи Джон наистина е отишъл при нея?

— Разбрах веднага — казва Хенри. — Имам шпиони по всички пристанища в Англия. Никой не може да пристигне или да замине, без да узная за това до два дни. Знаех, че баща му лъже, когато каза, че той вероятно е избягал във Франция. Разбрах, че майка ти лъже, когато каза, че не знае. Разбрах, че ти лъжеш, когато каза, че не знаеш.

— Но аз не знаех!

Той дори не ме чува.

— Но има и по-лошо. Херцогинята е предоставила голяма армия на тяхно разположение и някой им е осигурил претендент.

— Осигурил им е? — повтарям.

— Като чучело в пантомима. Намерили са отнякъде едно момче — той поглежда ужасеното ми лице. — Тя си е намерила момче.

— Момче ли?

— Момче на подходящата възраст и с подходящата външност. Момче, което може да послужи.

— Да послужи като какво?

— Наследник на Йорк.

Чувствам как коленете ми омекват. Подпирам се на каменния перваз на прозореца и усещам леденото му докосване под дланта на потната си ръка.

— Кой? Какво момче?

Той се приближава зад мен, сякаш иска да ме прегърне с обич. Обвива ръце около талията ми и ме прегръща плътно, притиска се към гърба ми, навеждайки глава, за да прошепне с устни, опрени в косата ми, сякаш иска да усети мириса на измяна в дъха ми:

— Момче, което нарича себе си Ричард. Момче, което казва, че е твоят изчезнал брат Ричард Йоркски.

Коленете ми се подгъват и той ме задържа изправена за миг, а после ме вдига на ръце, като любовник, но ме захвърля грубо на леглото.

— Не е възможно — заеквам, мъчейки се да седна изправена. — Как е възможно?

— Не ми казвай, че не си знаела, малка изменнице! — той избухва в един от внезапните си пристъпи на ярост. — Недей да ме гледаш с прекрасното си, невинно изражение и да ми казваш, че не си знаела нищо за това. Недей да ме гледаш с тези ясни очи и да изричаш лъжи с тази красива уста. Когато те гледам, си мисля, че трябва да си почтена жена, мисля си, че никоя жена, така прекрасна, като светица, не би могла да бъде такъв шпионин. Нима наистина очакваш да повярвам, че майка ти не ти е казала? Че не знаеш?

— Да знам какво? Не знам нищо — казвам настойчиво. — Кълна се, че не знам нищо.

— Във всеки случай, той запя друга песен — Хенри рязко се тръсва в един стол до огнището и вдига длан, за да засенчи очите си. Изглежда изтощен от собствения си изблик. — Представяше се за брат ти Ричард само в продължение на няколко дни. Сега твърди, че е Едуард. Все едно да те предизвиква някой призрак, който умее да променя формата си. Кой ли е той всъщност?

Внезапно ме пробожда безумна надежда.

— Едуард? Брат ми Едуард? Едуард, Уелският принц?

— Не. Едуард Уорик, братовчед ти. Жалко, че имаш такова голямо семейство.

Завива ми се свят, за момент затварям очи и си поемам дъх. Когато вдигам поглед, виждам, че той ме наблюдава, сякаш иска да разгадае всяка тайна, която знам, като се взира в лицето ми.