Филипа Грегъри - Бялата принцеса

— Не мога да направя нищо за него — казва тя със съжаление. — Щеше да бъде по-добре за него, за всички ни, ако беше умрял, когато всички говореха, че е мъртъв.

— Имате предвид, след коронацията? — прошепвам, мислейки си за малките принцове и скръбта в Лондон, докато всички се питаха къде са изчезнали децата, а майка ми се бе поболяла от мъка в тъмнината на убежището.

Тя поклаща глава, с очи, приковани върху кръста, сякаш тъкмо това голямо изричане на истината може да я защити от постоянните ѝ лъжи.

— След Ексетър съобщиха, че той е мъртъв.

Поемам си дъх, за да се съвзема от грешката си.

— Е, почитаема майко, тъй като той не умря в Ексетър… какво би станало, ако се съгласи да се върне тихо и кротко в Шотландия и да живее със съпругата си?

За пръв път тя ме поглежда.

— Знаете как стоят нещата. Ако съдбата те постави близо до трона, сам не можеш да се отстраниш от него. Той може да отиде чак в Етиопия, и пак ще има някой, който да тича след него и да му обещава величие. Винаги ще има коварни хора, които ще искат да създават неприятности на сина ми или да го изместят, винаги ще има гневно джафкане и тракане със зъби по петите на един Тюдор. Трябва да потискаме и усмиряваме враговете си. Винаги трябва да бъдем готови да ги укротим. Трябва да държим лицата им притиснати долу в калта. Такава е съдбата ни.

— Но момчето е повалено — настоявам аз. — Говори се, че са го били, красотата му си е отишла, здравето му е разбито. Той вече не претендира за нищо, съгласява се на всякакви условия, които му поставят, готов е да приеме всяко име, което му изберете, духът му е сломен, той вече не твърди, че е принц, вече не изглежда като принц. Вие го победихте, той е повален в калта.

Тя извръща глава и казва:

— Той може да е унизен, може да е мръсен, може да умира от глад, и въпреки това ще продължава да блести. Винаги изглежда подобаващо за ролята, която избира да играе. Чух това от някой, който бе отишъл да го зяпа, беше отишъл да му се присмее, но каза, че той изглеждал като Иисус: пребит, и ранен, и измъчен, но все пак Син Божи. Казаха, че приличал на светец. Казаха, че изглеждал като сломен принц, наранен агнец, помрачена светлина. Разбира се, че не може да бъде освободен. Не може никога да бъде освободен.

Тази отмъстителна стара вещица е главна и единствена съветница на Хенри, така че щом тя ми отказва, няма смисъл да се обръщам към Хенри. Въпреки това веднъж го изчаквам да се нахрани и да пийне добре, докато седим в удобните лични покои на майка му. Когато тя излиза за момент, се възползвам от шанса си.

— Искам да измоля милост за момчето — казвам. — И за моя братовчед Едуард. След като отново нося дете, още един наследник за Тюдорите, родът ни би трябвало да е в безопасност. Нима не можем да освободим тези двама млади мъже? Те не могат да бъдат заплаха за нас сега. Вече имаме принц Артур и Хенри, и двете момичета, а още едно дете е на път. Умът ми ще бъде спокоен, ще бъда спокойна, докато нося нашето дете, ако знам, че онези двама млади мъже са освободени, за да отидат в изгнание, където пожелаете. Ще мога да износя спокойно детето си, ако не ме измъчва тази мисъл — това е най-големият ми коз и очаквам Хенри поне да ме изслуша.

— Невъзможно — заявява той веднага, без дори да обмисли молбата ми. Подобно на майка си, не ме поглежда, докато ми казва, че братовчед ми и момчето, което се представяше за мой брат, са изгубени за мен.

— Защо да не е възможно? — настоявам.

Той протяга напред слабите си ръце.

— Първо — брои на пръсти, — кралят и кралицата на Испания няма да изпратят дъщеря си да се омъжи за Артур, ако не са сигурни, че няма да има никакви спънки за наследяването на престола. Ако искате да видите сина си женен, трябва да видим момчето и вашия братовчед мъртви.

Насмалко не се задавям.

— Не могат да изискват подобно нещо! Нямат право да ни заповядват да убиваме собствените си родственици!

— Могат. Правят го. Това е тяхното условие за женитбата, а женитбата трябва да се състои.

— Не!

Той продължава да изброява основанията си.

— Второ — той заговорничи срещу мен.

— Не! — това е в пълно противоречие с онова, което ми казаха слугите ми за момчето в Тауър, момче, останало почти без собствена воля. — Не заговорничи! Не е възможно. Той няма сили за това!

— С Уорик.

Сега вече знам, че това е лъжа. Клетият Теди не би заговорничил с никого, единственото, което иска той, е да има с кого да си говори. Той се закле във вярност на Хенри още като малко момче; годините, прекарани в ужасна самота, само утвърдиха допълнително решението му. Сега той смята Хенри за всевиждащ, всесилен бог. Не би и помислил да заговорничи срещу такава сила, би потреперил от страх при мисълта за това.