Филипа Грегъри - Бялата принцеса

Сега още един млад мъж гледа навън през малък прозорец към притъмняващо небе и вижда как зимният ден се изплъзва, а аз слагам длан върху издутия си корем и прошепвам: „Никога. Това няма никога да се случи на теб“, сякаш бих могла да спася бебето си, макар че не мога да спася брат си.

Лейди Катрин Хънтли идва с мен, когато се оттеглям, за да ми прави компания, и ушива изящна нощна шапчица от бял лен с фин набор за детето ми, макар че никога не ѝ позволяват да вижда своето. Позволяват ѝ да посети затворника в Тауър, тя отсъства едно денонощие, връща се мълчалива и се навежда над ръкоделието си, избягвайки да говори с когото и да е за онова, което е видяла или чула.

Изчаквам, докато дамите излизат пред вратата на стаята ми, за да вземат блюдата за вечеря от прислужниците на прага и да ги внесат, за да ги подредят на голямата маса пред огъня, за да пируваме и да се веселим през дългото време на чакане, преди Великите пости да наложат по-оскъден избор на храна.

— Как е той? — питам кратко.

Тя веднага хвърля бърз поглед наоколо, за да види дали могат да ни чуят, но наблизо няма никой.

— Сломен — казва простичко.

— Болен ли е?

— Залинял.

— Има ли книги? Получава ли писма? Много ли е самотен?

— Не! — възкликва тя. — Постоянно пускат хора при него — после свива рамене. — Не разбирам защо. Почти всеки може да отиде да говори с него. Сякаш живее в зала за аудиенции, чиято врата стои отворена, всеки глупак в Лондон може да влезе и да му се закълне във вярност. Почти не го охраняват.

— Той не говори с тях, нали?

Лекото поклащане на главата ѝ показва, че той не казва нищо.

— Той не бива да говори с никого! — възкликвам с внезапен прилив на енергия. — Безопасността му зависи от това да не говори с тях, с никого.

— Те говорят с него — опитва се да ми обясни тя. — Неговите пазачи не държат вратата затворена, отварят я против волята му. Той е заобиколен от хора, които идват да му нашепват обещания.

— Той не трябва да отговаря! — Хващам ръцете ѝ, обзета от тревога, че не разбира. — Ще го държат под око, и сега го наблюдават. Не трябва да прави нищо, което би могло да предизвика подозрение.

Тя вдига поглед, среща очите ми и казва:

— Той е такъв, какъвто е. Цял живот е пораждал подозрения. Дори ако не прави нищо, освен да диша.

Раждането е дълго и вече почти губя съзнание от болка, когато чувам тъничък, немощен плач. Дават ми родилен ейл и познатият мирис и вкусът ми напомнят за мига, когато родих Артур и майка ми беше до мен, силните ѝ ръце бяха обвити около мен, гласът ѝ ме водеше в сънища, където не чувствах болка. Когато се събуждам, часове по-късно, ми казват, че съм родила момче, още едно момче за династията на Тюдорите, и че кралят е изпратил поздравленията си и скъп подарък, а почитаемата му майка се моли на колене за мен в параклиса си и досега, отравяйки благодарност, че Бог продължава да бъде благосклонен към нейния род.

Отнасят го, за да бъде кръстен Едмънд. Предполагам, че този мрачен избор е дело на Нейна светлост, тъй като крал Едмънд е срещнал мъченическа смърт 15 15 Свети Едмънд, крал на англите от 855 до 869 г., убит от езичници, според преданието, защото отказал да се отрече от Христа. — Б.р. ; но когато идва време да бъда пречистена в църква, установявам, че изпитвам неохота да напусна родилната стая. Тежестта и умората, дошли с бебето, не ме напускат, дори когато отвеждат бебето с дойката му в двореца Елтам, а изповедникът на лейди Маргарет, Джон Мортън, оставя настрана пищния си филон и митрата на архиепископ на Кентърбъри и идва като обикновен енорийски свещеник до преградата в стаята ми да ме подкани да изповядам греховете си, да приема благословията му и да се върна в света. Отивам бавно до желязната решетка и отпускам ръце върху розите на Тюдорите, и се чувствам затворена в тъмница като момчето, без надежда да бъда освободена.

— Моят грях е страхът — казвам с много нисък глас, така че той едва достига до него в пустата стая.

— От какво се боиш, дъще?

— Преди години, много, много отдавна, проклех един човек — прошепвам.

Той кимва. Сигурно е чувал и по-ужасни неща, трябва да си напомням, че сигурно е чувал далеч по-ужасни неща. Трябва също да помня, че всичко, което кажа, почти със сигурност ще бъде докладвано на Нейна светлост майката на краля. В Англия едва ли има дори един свещеник, който да не е под нейно влияние, а това е Джон Мортън, чийто живот е тясно свързан с нейния и който вече я мисли почти за светица.