Марина Фиорато - Тайната на Ботичели

Пролетта — ето това е най-подходящото място, откъдето можем да започнем.

— Кики?

Мадонна! Майко Божия! — Много мразех да ме будят след цяла нощ къртовски труд.

— Да?

— Ще ми направиш ли една услуга?

Още една ли? След нощта, която му подарих, не аз, а Бембо би трябвало да бъде този, който прави услуги — при това на мен! И доста над уговорената ми цена. Обаче работата си е работа.

— Разбира се — усмихнах се сънено.

Бембо надигна огромното си туловище, отпусна се на лакът и до носа ми достигна вонята изпод мишниците му. Майко Божия! Протегнах ръка към лавандуловата помада на нощното шкафче и я притиснах до носа си. А после, за да не вземе да се обиди, му се усмихнах кокетно и зачаках да чуя какво ще ми сервира. С Бембо бе трудно да се каже какво можеш да очакваш — неприлично богатите са си извоювали правото да бъдат непредсказуеми.

Бенволио Малатеста.

Първи факт — Примо фато: Наричаше се Бенволио Малатеста, обаче всички му викаха Бембо. Може би защото умееше да се прави на веселяк, все едно е любимият ви добродушен чичо — съзнателно поддържано поведение, предназначено да скрие безмилостния му подход в работата. Много обичаше да се усмихва и шегува, но…

Втори факт — Секондо фато: Бембо беше един от най-богатите мъже на Флоренция. Бе натрупал парите си от внос на перли от Ориента. Прекрасни нещица са тези перли — огромни, тлъсти и толкова бели, колкото маслините са черни. Пращаше дребни момченца с ножове за миди, за да се гмуркат за тях. Понякога на тези момченца им свършваше въздухът или се оплитаха във водораслите.

Веднъж Бембо извади най-красивата си перла и ми я пъхна в пъпа, за да стои там, докато се чукаме (схващате ли сега какво имам предвид, когато ви казвам, че с него никога не знаеш какво можеш да очакваш?). След това си я поиска обратно, обаче аз му казах, че не може да излезе. Което си беше лъжа. По-късно, във ваната, пробвах и тя се измъкна, само дето… доста ме заболя. Затова си я върнах обратно в пъпа. Пасва перфектно, а и сега съм известна именно с нея — тя е едно от нещата, с които ме познават. (Освен циците и косата ми.) Оттогава насам винаги нося рокли, срязани на пъпа, за да си показвам перлата. Клиентите обичат нетрадиционното. Особено по-богатите.

Бембо като че ли нямаше нищо против. Големите му перли бяха използвани в бижутерията, а по-малките ги стриваха на паста за зъби за богатите господа или на пудра за лице за дамите. От перлите зъбите и кожата им блестяха — дори и на онези, които бяха петнисти като крастави жаби и некъпани от месеци. А пък моята перла в пъпа беше отлична реклама за Бембо. Той обичаше да повтаря, че перлата щяла сама да изскочи някой ден, когато надуя корема. (Не съм го осведомявала, че подобно нещо няма как да се случи. В средата на всеки месец натъпквам памучни тампони дълбоко в сливата си, за да не позволя на мъжката течност да достигне до женските ми части. Така ставам доста по-тясна, обаче засега никой клиент не се е оплакал.) Веднъж, за един кошмарен миг, се ужасих, че Бембо възнамерява да ме оплоди. Абе, той да не би да разсъждава с втората си глава, че да иска брак с мен? Мадонна! Затова ли ми позволи да си задържа перлата? Обаче после, когато дойдох на себе си, осъзнах, че Бембо надали държи да става баща на копеле от курва като мен, ако ще и да съм много красива — все пак си има вкъщи една богата фригидна жена, която да охлажда леглото му и да му ражда синове. И оттогава насам престана да си иска перлата, въпреки че някои мои клиенти биха отрязали и пъпа ми, за да я грабнат, без да ги е грижа дали после ще живея или ще умра. Иначе Бембо никога не би ми го причинил. Той ме харесва. В оная нощ, когато перлата се заклещи в пъпа ми, той дори ми плати обичайните три флорина, нищо че не можах да я измъкна. Очевидно чукането е било особено приятно.

Трети факт — Терцо фато: Бембо познава много художници. Имам чувството, че така се изживява като много културен, сравнява се с перлите си, нищо че всъщност повече му приляга да се нареди сред грозните стриди, които изпълват морското дъно. Произлязъл е от нищото, от семейство на бедни рибари, затова сега се стреми с всички сили да се измъкне на повърхността, към светлината. Подобно на своите стриди, той е грозно създание, способно да създаде красота — и го прави, покровителствайки художници. Именно с този факт ме изненада той през онази сутрин и неволно отприщи върху мен лавина от неприятности.