Марина Фиорато: Тайната на Ботичели

Бих искала да изкажа благодарността си на моята сестра, археолога Вероника Фиорато, заради помощта й за всичко, свързано с историята на Рим, както и на зет ми Ричард Браун по въпросите от военноморската история. На семейния фронт съм задължена също така и на моя кръстник, вулканолога Алвин Скарт, за информацията му относно ефектите от земетресенията, както и на майка ми Барбара Фиорато, задето проследи различните библейски препратки — с помощта на преподобния Роджър Ууд, който ми бе особено полезен по въпроса за змиите в Светото писание. Баща ми Аделин Фиорато прочете ръкописа и ми обърна внимание на редица опити да пренапиша историята на Ренесанса. Доктор Патрик Хънт от университета Станфорд ми бе невероятно полезен относно видовете мрамор в пода на Пантеона, а за катакомбите на Рим разчитах особено много на Антонио Барета. Всички грешки по отношение на гореизброените теми са изцяло и единствено мои и не трябва да се възприемат като отражение на експертността на онези, които бяха така добри да ми помогнат.

Специални благодарности на семейния ни приятел Брайън Клей, защото той пръв ми насочи вниманието към статията за „Кодът на Ботичели“ на професор Гуидони — искрата, която запали моето вдъхновение.

Искам да благодаря и на фантастичната си агентка Тереза Крис, както и на прекрасния екип от „Бютифул Букс“; на Саймън Петерик за неговата вяра в тази книга, на Райън Дейвис — за решимостта да й помогне да бъде забелязана, на Тамзин Грифитс за неуморния й труд пред клавиатурата, и на Сара ди Джироламо — за проверката на моя съмнителен италиански.

Задължена съм и на галерия „Уфици“ за разрешението им да използвам тяхната несравнима картина в тази книга, както и на Хелън Илмайър, задето ми помогна да получа правата за включването й.

Преди всичко обаче трябва да благодаря на моя съпруг Саша, който добави към множеството си роли и тази на неуморен изследовател. И на последно място, но не по значение — благодаря на моите две херувимчета, Конрад и Руби.

Юл — празникът на зимното слънцестоене, 22 декември, върху който впоследствие е насложена християнската Коледа. — Б. пр.

Buonasera (ит.) — Добър вечер. — Б. пр.

Тома Аквински (1225–1274) — прочут италиански теолог и философ, чиито произведения оказват огромно влияние върху Римокатолическата църква. — Б. пр.

Finocchio (ит.) — копър; прен. — педал. — Б.р.

Id est (лат.) — Тоест. — Б. пр.

Palle (ит.) — топки; (ист.) — гербът на Медичите. — Б. пр.

Историческо наименование на Венецианската република, означаващо „пресветлата“. — Б. пр.

Zecca (ит.) — монетен двор. — Б. пр.

Il Moro (ит.) — „Мавъра“ — прозвището, с което е бил известен херцог Лудовико Сфорца. — Б. пр.