Ърнест Хемингуей - Безкраен празник

Преди тези богаташи да излязат на сцената, до нас успяха да проникнат други, които използуваха една хитрина, стара като света. Тя се заключава в следното: млада, неомъжена жена временно става най-добрата приятелка на друга млада жена, която е омъжена, прекарва голяма част от времето си с младото семейство, а след това незабележимо невинно и неумолимо прави всичко, за да се омъжи за съпруга. Ако мъжът е писател и е зает с трудна работа, така че почти няма свободно време и през по-голямата част от деня не може да бъде нито събеседник, нито спътник на жена си, появяването на такава приятелка си има своите предимства, докато се изясни към какъв обрат клонят нещата. Привърши ли мъжът работния си ден, той е в компанията на две привлекателни жени. Едната от тях е нова и загадъчна и ако му е писано да пати, той започва да ги обича и двете.

Тогава стават трима там, където по-рано е имало двама и едно дете. Отначало това освежава и е приятно — поне известно време продължава така. Всички истински лоши неща водят началото си от невинността. Нижат се дни, наслаждаваш се на това, което имаш, и не се тревожиш. Лъжеш себе си, създалото се положение ти става отвратително, то постепенно те погубва и с всеки изтекъл ден става по-опасно, но ти живееш ден за ден, както на война.

Наложи ми се да напусна Щрунс и да отпътувам за Ню Йорк, за да уредя някои неща с издателството. Свърших работата си в Ню Йорк и когато се върнах в Париж, трябваше да взема първия влак за Австрия от Източната гара. Но жената, в която се бях влюбил, беше тогава в Париж и аз не се качих нито на първия влак, нито на втория, нито на третия.

Когато влакът намали скоростта край подредените трупи и аз видях жена си, застанала до железопътната линия, казах си: по-добре да бях умрял, отколкото да обичам някоя друга освен нея. Тя се усмихваше, слънцето огряваше стройната й фигура и нейното мило, обгоряло от снежната планина лице, превръщаше в червено злато косите й, расли дълги и естествени през цялата зима, а до нея беше мистър Бъмби, рус и поруменял от зимния студ — истински син на Форарлберг.

— О, Тети — каза тя, когато я прегърнах, — пътуването ти мина успешно и ти се върна. Обичам те и ми беше много мъчно за теб.

Обичах само нея и никой друг и когато останахме двамата, прекарахме вълшебно. Работех добре, правехме чудесни излети и аз мислех, че отново сме неуязвими — едва когато напуснахме планините късно през пролетта и се завърнахме в Париж, другото започна отново.

Тъй завърши първият период от живота ми в Париж. Париж никога нямаше да стане такъв, какъвто беше, макар че винаги щеше да си остане Париж. Но той се изменя, изменяш се и ти. Никога не се завърнахме във Форарлберг; богатите също.

Но Париж е безкрайно многолик и всеки, който е живял в него, го помни посвоему, не тъй както другите. Ние винаги се връщахме в него, както и да се променяхме, както и да се изменяше и той, независимо дали ни беше трудно или лесно да отидем там. Париж винаги си заслужаваше това — каквото и да му отдадеш, ще получиш равностойна замяна. Но аз описвам какъв беше Париж в ония далечни дни, когато бяхме много бедни и много щастливи.

Обитател, наемател. (Тук и по-нататък бележките са на преводача.)

Евтини португалски стриди.

Павилион в парка Тюйлери срещу Лувър, където сега е галерията на импресионистите.

Фриули — област в Североизточна Италия.

Буквално — незакачаем; в случая: неприемлив (фр.)

В случая — приемлив, буквално „окачаем“ (фр.).

„Шлюза № 1“, „Къщата на канала“.

„Пролетни потоци“ — бел.а.

Род прехожда и род дохожда, а земята пребъдва до века… Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак (Б.пр.).

Долу Вилхелм!

Телешки дроб.

Състезателните коне, които не са фаворити.

Раци по мексикански.

Английска военна академия.

Сражението при Моне (23–24 август 1914 г.) — първата битка между англичани и германци в Първата световна война, завършила с поражение за англичаните.

Задмоторно бягане.

Писмо по пневматична поща.

Пивницата.

Коняк с вода.