Ърнест Хемингуей - Безкраен празник

Сутрин, щом се зазореше, прислужницата влизаше в студената стая, затваряше прозорците и запалваше голямата фаянсова печка. Стаята се затопляше и ни поднасяха закуска: пресен или препечен хляб с различни сладка, големи чаши кафе, пресни яйца, а по желание — и хубава шунка. Имаше едно куче, казваше се Шнауц, то спеше под леглото и много обичаше да идва с нас на ски; понякога, когато се спусках, го вземах на гръб или на рамо да се повози. То беше приятел на Бъмби — припкаше към шейната му, когато бавачката го извеждаше на разходка.

Щрунс беше добро място за работа. Казвам го с основание, защото там завърших най-трудния текст, който някога съм преработвал — през зимата на 1925/1926 година там превърнах в роман ръкописа на „Фиеста“, който бях нахвърлил набързо за някакви си шест седмици. Не помня вече какви разкази писах там. Но зная, че не малко от тях излязоха сполучливи.

Спомням си как нощем снегът скърцаше под краката ни, когато се завръщахме от планината със ски на рамо. Отдалеч виждахме светлините, накрая се очертаваха и силуетите на къщите, а всеки срещнат ни поздравляваше с Grűss Gott 49 49 Помага бог. . Във „Вайн-щубе“ винаги имате селяни с подковани обуща и с дрехи, каквито носят планинците, вътре беше задимено, а подът — издраскан от габърите на обущата. Мнозина от младежите бяха служили в австрийските алпийски полкове, а един от тях на име Ханс, който работеше в дъскорезницата, се славеше като голям ловец, и ние се сприятелихме с него, защото се оказа, че сме воювали в един и същи район в италианските планини. Пиехме заедно и пеехме хорово планинарските песни.

Спомням си пътеките, които се изкачваха нагоре през овощните градини и пасищата по склона над селцето, добре затоплените помещения на фермите с техните големи печки, и дървета, струпани на снега. Жените работеха в кухнята, разчепкваха и предяха, разделяха вълната на сива и черна. Служеха си с чекрък и не боядисваха вълната — черната беше просто от черни овце. Вълната беше естествена, неподложена на обработка за обезмасляване и екстракция на ланолина, затова шапчиците, пуловерите и шаловете, които Хедли изплете от нея, не се мокреха от снега.

Една Коледа под ръководството на училищния директор поставиха една пиеса на Ханс Сакс. Беше хубава пиеса и аз написах за нея рецензия в провинциалния вестник, а съдържателят на хотела я преведе. Друга година един немски морски офицер от запаса с бръсната глава и белези по лицето дойде да изнесе лекция за битката при Ютланд. Той прожектира диапозитиви, за да обясни придвижването на двете флоти, служеше си с билярдна щека вместо показалка, за да ни покаже подлостта на Джелико, и от време на време изпадаше в такава ярост, че гласът му секваше. Училищният директор се боеше, че той може да прониже екрана с билярдната щека. Дълго след това бившият морски офицер не можа да се успокои и всички във „Вайнщубе“ се чувствувахме неловко. С него пиха само прокурорът и банкерът — те седнаха на отделна маса. Хер Лент, който беше от Рейнската област, не пожела да присъствува на лекцията. Имаше една двойка от Виена, те бяха дошли да се пързалят на ски, но не им се искаше всеки ден да се изкачват горе в планините, затова решиха да отидат в Цурс, където, научих по-късно, ги засипала лавина. Мъжът каза, че лекторът е типичен представител на ония свини, които съсипаха Германия и след двадесет години отново ще я съсипят. Жена му се извърна и му пошушна на френски да мълчи, защото мястото е малко и не знаеш кой може да те чуе.

Същата година много хора станаха жертва на лавини. Първото голямо нещастие се случи отвъд превала — в Лех, в Арлберг, с група немци, решили да прекарат коледната ваканция на ски с хер Лент. Снеговалежите закъсняха тази година и хълмовете бяха още топли от слънцето, когато падна първият дълбок сняг. Снежната покривка беше дебела, но снегът — съвсем пръхкав и не се задържаше по склоновете. Да се ходи на ски беше много опасно и хер Лент телеграфира на берлинчаните да не идват. Но те бяха във ваканция, бяха невежи и не се бояха от лавини. Пристигнаха в Лех и хер Лент отказа да ги изведе в планината. Един от новодошлите го нарече страхливец, а другите казаха, че ще излязат на ски без него. Накрая той ги изведе на най-безопасния склон, който можа да намери. Спуснал се пръв, последвали го и те, и всичкият сняг, натрупан върху хълбока на планината, се свлякъл надолу, понесъл ги като приливна вълна и ги затрупал. Отринаха тринадесет души, деветима от тях бяха мъртви. Ски школата и без това не процъфтяваше, но след нещастието ние останахме почти единствените й членове. Усърдно изучавахме видовете лавини, начините да се предпазваме от тях и какво да правим в случай на опасност. Почти всичко, което написах тази година, беше през лавинните месеци.