Ърнест Хемингуей - Безкраен празник

Зад хотел „Таубе“ имаше един склон с нещо като писта за начинаещи, която се спускаше през овощните градини по склона, а на отсрещната страна на долината, отвъд Чагунс — друг удобен склон, с чудесна гостилничка и прелестна колекция от рога на сръндаци по стените край тезгяха. Отвъд дърварското село Чагунс, кацнало на отсрещния склон на долината, започваше хубава пътека за ски: тя стигаше чак до превала и можеше да те отведе отвъд планината, през Силврета към района на Клостерс.

Бъмби беше добре: Щрунс имаше здрав климат, а едно хубаво чернокосо момиче го извеждаше на разходка с шейна в слънчевите часове на деня и се грижеше за него, докато ние с Хедли изследвахме местността и околните села. Жителите на Щрунс се отнасяха много приятелски с нас. Хер Валтер Лент, пионер във високопланинския ски спорт и някогашен партньор на Ханес Шнайдер, големия арлбергски скиор, сега приготвяше ски-вакси за планински преходи и за различните видове сняг. Той организира алпийска школа и ние се записахме. Системата на Валтер Лент беше да се приключат тренировките по учебната писта колкото е възможно по-бързо и учениците му да тръгнат на преходи във високата част на планината. Тогава ски спортът не беше такъв, какъвто е сега, повредите на гръбначния стълб бяха рядко явление и човек не можеше да си позволи дори да си счупи крака. Нямаше спасителна служба. За да се спуснеш по някой склон, трябваше преди това да го изкачиш. А от това краката ти заякват и можеш да разчиташ на тях.

Според Валтер Лент най-приятното в ските е да се изкачиш горе в планината, където няма жива душа — през снега не са прокарани пъртини, — и да тръгнеш от хижа на хижа през алпийските ледници и превали. При такъв преход не трябва да си служиш с лангримени — ако паднеш с тях, можеш да си счупиш крака, ските трябва да се откачат, преди това да е станало. Но повече от всичко той обичаше спускането със ски без въже по ледниците, само че това можеше да стане едва през пролетта, когато пукнатините са покрити с достатъчно дебел пласт сняг.

Ние с Хедли се увлякохме в ски спорта още в Швейцария, където за първи път се запознахме с него, а по-късно, в Кортина д’Ампецо в Доломитите, когато Бъмби беше на път да се роди и докторът в Милано разреши на Хедли да продължи да се пързаля, след като му обещах, че няма да пада. Трябваше внимателно да избираме склоновете за спускане и да не се увличаме в никакъв случай, но тя имаше красиви, изненадващо силни крака, владееше добре ските си и не падна нито веднъж. Научихме се да разпознаваме различните видове сняг и да се пързаляме в дълбок фири.

Обичахме Форарлберг и Щрунс. Отивахме там към края на ноември и оставахме почти до Великден. Винаги се пързаляхме, макар че Щрунс не е на достатъчно високо място за зимен спорт и сняг за ски има само при тежка зима. Изкачвахме се горе в планината — това беше приятно и в ония дни не тежеше никому. Поддържаш бавна, умерена крачка, която е значително под възможностите ти, и пътят ти се струва лек, сърцето ти бие равномерно и си доволен, че носиш тежка раница. Пътеката към Мадленер-хаус беше на места много стръмна и тежка. Но втория път изкачването е по-леко и накрая става тъй лесно, че можеш да изнесеш горе двойно по-тежък товар, отколкото първия път.

Бяхме винаги гладни и всяко сядане на масата беше събитие. Пиехме светла или тъмна бира, млади вина, а понякога и резняка от последната реколта. Най-хубави бяха белите вина. Освен това пиехме вишновка, която приготвяха в долината, и анзенски шнапс от боровинки. За вечеря понякога ни поднасяха задушен заек с богат винен сос, а случваше се да опитаме и сърна по ловджийски с кестени. В такива случаи пиехме червено вино, макар че беше по-скъпо от бялото, но и най-скъпото не превишаваше двадесет сента литъра. Обикновеното червено вино беше много по-евтино и ние си доставяхме цели буренца в Мадленер-хаус.

При нас бяха книгите, които Силвия Бийч ни бе дала за през зимата; играехме кегелбан с хората от градчето на пътеката, извеждаща към лятната градина на хотела. Един-два пъти през седмицата се събирахме на покер в хотелската трапезария: при заключена врата и прозорци със затворени капаци — в Австрия хазартът все още беше забранен. Играехме съдържателят на хотела хер Нелс, инструкторът на ски школата хер Лент, градският банкер, прокурорът и жандармерийският капитан. Играта беше сериозна — всички бяха добри играчи с изключение на хер Лент, който се спускаше в отчаяни ходове, защото ски школата не носеше пари. Жандармерийският капитан ни предупреждаваше с пръст да мълчим, когато двойката жандарми, тръгнали на обиколка, спираха пред вратата. Спотайвахме се, докато си отидат.