Кэтрин Сатклифф - Чародей

— Братята бяха много близки, милейди. Нали знаете — кръвта вода не става. Вероятно няма нищо, което не биха сторили един за друг.

Миракъл притича до отворения прозорец и се вгледа в движението по улицата, в пешеходците, сновящи нагоре-надолу, в жените с чадъри, в мъжете с цилиндри и бастуни. Все още нямаше и следа от Солтърдън. Тя пак се обърна към Гертруд и се намръщи.

— О, Герти, побеля като платно. Нещо не е наред ли?

— Ами, аз… Милейди, аз не зная как да го кажа… Сигурно ще изгубя мястото си, но… — Жената хапеше устната си, а разтревожените й очи изпитателно наблюдаваха Миракъл. — Вие наистина ли сте влюбена в този мъж, милейди?

Младото момиче кимна.

— Страхувам се, че сърцето ви ще се разбие, ако се окаже, че… че той е по-малко от онова, за което го имате.

— Отчаяна ще бъда. Заради него се отказах от всичко, което притежавах някога. Бих била загубена без Негова Светлост. Защо, Гертруд? Имаш ли нещо да ми кажеш? Има ли нещо, което трябва да зная?

Етел се появи на вратата, носейки плискащото се ведро с вряла вода. Косата й падаше върху очите. Тя съобщи:

— Имате посетител, милейди.

— Негова Светлост ли?

— Някоя си госпожа Елисмиър, милейди. Каза, че идва по заповед на Негова Светлост.

— Елисмиър?

Миракъл напусна стаята и боса, на пръсти, приближи до стълбището. Долу в преддверието чакаше слаба побеляла жена в семпла муселинена рокля с висока талия и ешарф със ситни плисенца около шията.

Етел я докосна по рамото.

— Обувките ви, милейди.

Миракъл пое пантофките и ги нахлузи. Едва тогава заслиза предпазливо и внимателно по стълбите.

Госпожа Елисмиър я изгледа строго. Кафявите й очи светеха от любопитство.

— Лейди Кавендиш? — усмихнато попита тя. — Негова Светлост, херцогът на Солтърдън, ми поръча да дойда в Парк Хаус. — Със сключени ръце тя наклони глава първо на едната, после на другата страна. Погледът й се спусна по Миракъл, поспря на косата, после на роклята и накрая се установи върху поизносените й обувки. — Очарователна! Сега разбирам какво е искал да каже. Необработен диамант. Скъпоценен камък, който се нуждае от още малко шлифоване.

Миракъл се намръщи.

Госпожа Елисмиър се въртеше около нея. Нейните „Хъм-хъм“ бяха прекъсвани понякога от „Ах“.

— Чувствам се като някакъв проклет кон — изтърси най-сетне Миракъл. — Искате ли да видите и зъбите ми?

— Казаното е грубичко, но изразява някакво чувство за хумор. Да си остроумна не е достатъчно, скъпа моя. Човек трябва да притежава достатъчно ум, за да избягва да го демонстрира често. Особено в наше време, когато от жените се изисква да бъдат виждани, но не и да бъдат чувани.

— Коя сте вие — запита Миракъл — и защо сте тук?

— Колко небрежно от моя страна — госпожа Елисмиър подаде ръка. — Предположих, че той ви е говорил по този въпрос. Но очевидно не го е сторил. Негова Светлост ме ангажира за вас. Да бъда ваша компаньонка. Да… поизгладя някои… грапавини. Да ви подготвя за бъдещата ви роля на херцогиня на Солтърдън.

— О! — Миракъл направи гримаса и усети как гневът се надига в гърдите й, нещо засяда в гърлото й, а бузите й пламват.

— Явно Негова Светлост разбира, че ми липсват известни качества, които семейството му и обществото смятат за особено важни — каза сподавено Миракъл.

Госпожа Елисмиър застана зад нея и нежно погали кичура коса, който се беше измъкнал от възела и бе паднал върху рамото й.

— Той не се срамува от вас, скъпа моя. Далеч е от тая мисъл. Всъщност истината е, че никога не съм виждала този мъж да държи толкова на една жена. Единственото му желание е да бъде сигурен, че ще сте щастлива като херцогиня. Животът, който това положение предлага, може понякога да бъде истинско изпитание дори за най-подготвените…

Миракъл се отдръпна.

Госпожа Елисмиър пое дълбоко дъх.

— Той ме предупреди, че може да има известна съпротива… от ваша страна.

— Тогава не е трябвало да ви изпраща. Страхувам се, че е прахосал вашето време и моето. Напълно способна съм да поема задълженията си като съпруга на херцога, без каквото и да е вмешателство, или… подготовка, или… Негова Светлост намира личността и маниерите ми толкова противни, не мога да си представя защо ще има и най-малкото желание да се ожени за мене. Така че вие може да си тръгнете и да съобщите на Негова Светлост, че вашите услуги не са нужни.

Като отново сключи ръце, за да изрази търпеливостта си, госпожа Елисмиър вирна брадичката си не по-малко упорито от Миракъл и поклати глава.