Кэтрин Сатклифф - Чародей

Без да обръща внимание на надутите приятели на брат си, Клейтън погледна към улицата. Опита се да се абстрахира от шума, от вбесяващата го тълпа и от факта, че миризмата на горящи въглища и конски фъшкии дразнеше силно ноздрите му. Къде, по дяволите, бяха изчезнали всички файтони?

— Трябваше да ме предупредите, преди да се завърнете в града — най-сетне заговори той на Трей.

— Така ли? Да, вероятно трябваше. Е, вижте, всичко стана съвсем внезапно.

— Сигурно адвокатът се е върнал от Мадрид.

— Най-неочаквано.

Клейтън подсвирна на една кола, но после забеляза, че е заета.

— Предполагам, това означава, че ще искате да видите скоро Мери — промърмори той под носа си.

Усмивката на херцога стана още по-широка. Той се приближи, мъкнейки след себе си жената, и смигна на Клей.

— Направих го, старче.

— Вече? — Очите на Клейтън пронизаха Трей.

— Да — продължи тихо херцогът, — само преди няколко часа. Признавам, че любопитството ми надделя. Исках да видя в какво точно се забърквам. Съзнавам, че беше рискован ход, като се има предвид, че не сме обсъдили детайлите на вашия престой в Кависбрук. Но аз обичам да се движа по ръба. Сигурно ни е семейна черта, а Клей?

Той се приближи още по-плътно и прошепна в ухото му:

— Устата й е възхитителна, нали? А това място между краката… Господи, изкара ме извън релсите!

Клейтън се отдалечи, или поне се опита. Принуден бе да си проправя пътя с лакти между подлизурковците на херцога. Трей обаче го сграбчи за палтото и го издърпа обратно. Клейтън се завъртя, блъсна ръката на брат си и го бутна. Тълпата се разкрещя. Жените започнаха да пищят.

Трей се позакрепи и си оправи палтото. Повдигна вежди, освободи ръката си от хватката на компаньонката си и се насили да се усмихне.

— Изглежда, че добрият ми брат не е в настроение тая вечер, момчета. Чудя се защо.

Вкопчвайки и ръце в палтото на брат си, Клейтън придърпа херцога толкова близо, че Трей усещаше дъха му в лицето си.

— Това, което е по-интересно дори от моето настроение, е защо и как сте могли да изоставите компанията на лейди Кавендиш заради тая малка мръсница тук.

— Мръсница? — Жената до Трей изпищя. — Кого, по дяволите, наричате мръсница? Ваша Светлост, ще му позволите ли да ми говори по този начин? В края на краищата аз съм дама. Или поне вие го твърдите.

— Изглежда, че сте доста чувствителен на тема момичето — отбеляза Трей. — Ние добре познаваме вашето съчувствие към онеправданите. А тя е доста забавна. Пък и хубава… ако се почисти пластът конски тор по краката й. Всъщност бих се обзаложил, че моята брачна нощ ще се окаже доста по-приятна, отколкото допусках… ако тялото й наистина е тъй меко и огъващо се в леглото, както бе в прегръдките ми тази вечер.

На Клейтън му причерня. Той изсъска с нисък и свиреп глас:

— Какво сте й сторили?

— А вие какво мислите?

Клейтън го удари. Силно. В брадичката.

Херцогът политна назад и изпъшка от болка. Приятелите му го уловиха, преди да падне на земята, и го изправиха на крака. Тълпата утихна и се отдръпна. Херцогът отвърна на пронизващия поглед на Клей, повдигна ръка и внимателно изтри кръвта от устната си.

— Изглежда съм улучил доста чувствителен нерв — забеляза той. — Може би брат ми ще пожелае да потърси удовлетворение. Как смятате, момчета? Чудя се дали някога се е състоял дуел между братя, и то не какви да е братя, а еднолични близнаци. Ще бъде хубава тема за разговор в кафенетата. Какво ще кажете, Клей? Да опитаме ли? — Като се наведе по-близо и сниши гласа си, Трей добави с насмешлива усмивка: — Дали нейното жарко, копнеещо за любов тяло си струва да умрете за него?

Малко по малко гневът на Клейтън се изпари и се замени с някаква пиянска отмалялост. Но и с хладен разум. Какво, по дяволите, вършеше той? Да наказва собствения си брат на публично място, да позволи на Трей да го ядоса, да засили завистта, която изпитваше, откакто за пръв път очите му съзряха Миракъл Кавендиш?

В този момент до тях спря кола. Клей заряза брат си и тълпата и се качи в нея. Отпусна се на изтърканата седалка и установи, че херцогът също се е качил на стъпалата.

— И още нещо. Докато не говоря с баба, нашата малка фея не бива да се показва пред хората. Не искам мълвата за моя годеж да стигне до ушите на херцогинята. Всъщност баба не трябва дори да знае за предстоящата ми сватба, докато тя не стане факт. Имам да свърша една работа, която ще ме отведе в Йорк за следващите няколко дена…

— Вие легнахте ли с нея? — изтърси Клейтън, а гласът му прозвуча твърде неясно в задушния горещ файтон.